Луната, която убива [bg]

Ехиру възобнови своята дегизировка на пропаднал аристократ и отиде при Гехану в нейната палатка.

-Да ти се намира малко корен от етир, господарке? В някои страни му викат гете.

Гехану престана да ръфа от шиша някакво месо с подправки. По време на разтоварването сред хората от цирковата трупа се появиха местни жени, за да продават храна и питиета.

- Искаш да приспиш някого ли?

Ехиру се усмихна и докосна собственото си тяло точно под ребрата.

-Гете облекчава спазми в тази област. В някои случаи спира кашлица.

Жената вдигна вежди.

- Аха. За Талителе, че?

- Така ли се казва вашата старейшина? Да, господарке.

- Не ми приличаш на лечител.

- В семейството ми има лечители, господарке. Някои от тях дори работят за Хетава, в Гуджааре. Научил съм едно-друго.

- Ммм. Почакай малко. Канек! - При други обстоятелства ревът й би сащисал Ехиру, но в хода на последните дни той свикна с грубиянщините на тази жена. Отвън се чу тътрене на крака, а после в палатката цъфна начумерената физиономия на Канек. - Върви при старейшината да му поискаш корен от гете - нареди жената.

- Гете ли? Палмовото вино е по-добро на вкус, Майко.

- Прави каквото ти казват, невъзпитан шифа такъв! - Тя не свали огнен поглед от момчето, докато то не изчезна. Мърморенето заглъхна едновременно с шума от стъпките му.

- Благодаря, господарке. - Ехиру постави хоризонтално двете си ръце и се поклони над тях.

- Ете сову-сову. - Ехиру допусна, че казаното е на пенко, но не можеше да е сигурен. Тя говореше свободно гуджаарейски, макар речта й да бе прекалено бърза. Трябваше му време, за да отсее всички думи. - Ако успееш да облекчиш малко Талителе, ще си струва да задлъжнея към алчния дърт копелдак, дето управлява това място. — Тя остави шиша и започна да рови из дрехите си, докато най-накрая измъкна дълга лула. И отново нададе рев. - И въгленче от огъня! - Едничкият отговор бе почти недоловимо сърдито възклицание.

Ехиру се усмихна.

- Хубаво е да имаш синове, на които да разчиташ.

- А-че. Като твоето момче, нали? Гледам, все около тебе кръжи, пази никой да не те безпокои напразно, свършва всичко, преди да си поискал. - Тя не забеляза изненадата на своя гост, заета отново с ровене из дрехите си, откъдето този път измъкна сушени листа, с които започна да тъпче лулата си. -Де да бяха и моите синове толкова умни и грижовни. Макар че всъщност Нири не ти е син. - Вдигна към него острия поглед на своите големи и светли очи на южнячка.