Луната, която убива [bg]

С въздишка на съжаление сложи край на съня, като я върна много внимателно в Хона-Карек. Тя бе толкова близо до смъртта, че дори не му се наложи да я приспива за това кратко пътешествие. Жената примигна един-два пъти, а сетне го погледна втренчено.

- В Гуджааре моята задача е да направлявам душите в Ина-Карек, както ти показах току-що - каза той. Погали я по бузата, възхитен от красотата на всяка обветрена гънка по нейната кожа, преди да отпусне най-накрая ръце върху нейните. - Аз не съм в състояние да те излекувам, но мога поне да ти осигуря спокоен отвъден живот, изпълнен с обичани от тебе хора и любими места.

Тя го погледна и въздъхна дълбоко.

- Какъв съблазнител си само. През ум не ми е минавало, че пак ще бъда ухажвана на стари години, нито пък че толкова много ще ми се иска да се съглася. Колко жени си имал с тоя меден език?

Ехиру се усмихна.

- Нито една, Старейшина. Жените са забранен плод за такива като мене. Но... - Той сведе поглед, усетил прилив на гореща кръв към лицето си под нейния всичко разбиращ поглед. - Обичал съм много при изпълнение на задълженията си.

- Ти-сову? Обичал си ги, казваш. - Тя вирна кокетно глава. - А мене обичаш ли?

Той не можа да сдържи смеха си, макар приглушен, за да не наруши магията на покоя.

- Мисля, че бих могъл, Старейшина. Когато споделяш сън на друг човек, няма как да не го обичаш...

След като изрече тези думи, той потъна в мълчание и едва не подскочи от острата тръпка, която го прониза. Това ли било то? Да не би да бе опорочил Вземането на онзи бромартец, защото веднага след зловещото му ясновидство не съумя да обикне приносителя на Божествена Дан? Той не го хареса още отначало - без причина, просто защото бе варварин. А след това допусна предубеждението да надделее над чувството за дълг. Не успя да овладее собствените си страхове и отвращение, което щеше да стори без усилие за другиго.

Това прозрение го порази до такава степен, че вниманието му се разсея. Острата кашлица на Талителе го върна към действителността. Ехиру изруга наум и пропъди неуместните мисли. Имал бе намерение да я държи спокойна и безгрижна, за да предотврати кашлицата.

Когато пристъпът отшумя, старицата разголи с поглед цялата му душа.

- Нещо те тревожи, жрецо - отбеляза тя.

Той сведе глава.

- Прости ми, стара майко. Мисълта ми се лута.

- Няма за какво да ти прощавам. Една грешка е дребна работа. - Нова усмивка. - Но ти не знаеш това, нали? Бедничкият.

- Моля?

Тя обърна нагоре едната си длан и хвана неговата, а с другата започна да я гали.

- Ясно ми е как са те обработили. - Макар дрезгав, гласът й бе приятен. - Отнели са ти всичко, на което държиш, че! Отнели са целия ти свят, за да те оставят сам. И сега си мислиш, че любовта избуява с едно щракване на пръсти, а укротяването на болката е равносилно на доброта. Но ти си още млад.