Луната, която убива [bg]

- Сънна жлъч би могла да излекува второто заболяване, стига организмът да издържи - отбеляза Ниджири в усилие да си спомни уроците на Лечителите. Забелязал бе тази старица по време на почивките. Приятно дребно създание, което ще да е било весело и подвижно, преди да го налегне болестта. Видяла бе поне седемдесет наводнения. Остарялото й тяло щеше да реагира по-мудно на лечебната сила, скрита в телесните течности, но можеше да се опита. - Нищо не знам за втвърдени дробове, макар че... - Той прекъсна мисълта си, внезапно проумял какво иска да каже Ехиру. - Оох.

Ехиру кимна, без да откъсва поглед от паланкина.

- Можела е да посети Хетава, преди артистите да тръгнат от Гуджааре, но не го е сторила.

„Тя не желае да бъде излекувана!“ Ниджири прикри вълнението си. Възможно най-добро стечение на обстоятелствата. Но той не бе забравил сърдитите слова на Ехиру от преди няколко вечери, когато момчето се бе вече съвзело от нападението на Жътваря.

- Значи... си размислил за самопроверката? - Той не каза „за минаването през пранаж“, понеже не се говореше пред простосмъртни за такива неща. Нито дори шепнешком.

- Не. Все още чакам Нейната присъда. Само че сега трябва или да потърся сънна кръв, или да стана опасен за нашите спътници. - Ехиру въздъхна. - След като нещата около покварата в Хетава се изяснят, ще мога да се заема с моята собствена.

- Да, Братко. - Ниджири направи опит да се зарадва на дадената по този начин отсрочка.

- Разбира се, и в това има пръст Нейната воля. Най-накрая ще можеш да помогнеш при събиране на Вземане.

Дъхът на Ниджири секна. Това въобще не му бе минало през ума.

- Ще говориш ли с нея, Братко? Довечера? Мога ли да присъствам?

Ехиру се засмя дрезгаво, което прогони отчасти притесненията на Ниджири. Щом все още имаше чувство за хумор, нещата не бяха отишли толкова далеч колкото му се струваше.

- Да, довечера ще опитам. Ако тя е съгласна, ще можеш да присъстваш, ненаситни чирако мой. - После отново стана сериозен. - Това ще послужи на нашите цели, Ниджири, но никога не бива да забравяме, че нуждите на приносителя винаги остават на първо място.

- Да, Братко.

Двамата запазиха мълчание през остатъка от ездата до Теса.

От пясъка започнаха да се надигат палми. Колкото повече керванът приближаваше оазиса, толкова по-огромни се извисяваха те - също като планини. Разположеният под тях град бе видимо по-заможен от Кетуяе. Между къщите се простираха тесни ивици плодородна земя, които използваха напоителна система, оборудвана на пръв поглед хаотично с напоителни канали от печена глина из целия град. Там, докъдето каналите не достигаха, се виждаха растения в саксии - по тераси и покриви, по ъглите на уличните пресечки. При вида на толкова обилна зеленина духът на Ниджири отново се повдигна. Той хвърли бегъл поглед към Ехиру и забеляза със задоволство, че наставникът му също изглежда малко по-оживен - седеше поизправен върху гърба на камилата и се оглеждаше с интерес.