Луната, която убива [bg]

Главата на Ехиру се надигна бавно. Той фокусира поглед върху момчето сякаш от голямо разстояние.

- Ниджири. Наред ли е всичко?

„Явно не е, Братко.“

- Не чу ли? Скоро влизаме в Теса.

- Вече? Добре.

Говореше тихо, но Ниджири долови отчужденост в този глас. Винаги ставаше така при пранаж. Цялото внимание на Бирника се съсредоточаваше постепенно навътре - подготвяше се за предстоящата схватка. Незначителните неща, свързани с личност и чувства, се забравяха. Отначало това бе единственият външен признак. Само че някъде вътре у Ехиру, в безформеното пространство между плът и душа, умблике, която крепеше неговата цялост, изсъхваше и се напукваше. Лишени от питателна сънна кръв, тази връзка излиняваше и оставящо душата да се мята без посока между сън и събуждане. Най-накрая тя щеше да се скъса и душата на Ехиру щеше да полети и към смъртта - но не преди той да загуби всяка способност да различава видения от действителност.

И докато Ехиру се бореше да съхрани разума невредим, душата му изгладняваше, жадуваше покоя, който можеше да получи от сънна кръв. Ако изпуснеше нещата от контрол дори веднъж...

„Ако загуби контрол, трябва да го Взема.“

А дали бе готов за това? Едва-що завършил обучението си, далеч от дома, притискан от времето? Не, разбира се, че не беше. Но дори да се мобилизираше по някакъв начин, щеше ли да съумее да запази пълен покой в своето сърце, както бе длъжен един Бирник?

Ниджири отпусна ръка - по-тежка, отколкото бе необходимо - на рамото на своя наставник.

- Може да минат още няколко часа, преди да стигнем оазиса, Братко - каза той, колкото да разсее тежките му мисли. Гладен ли си? - Бръкна под дрехите си, за да потърси платнената торбичка с храна, която всеки керванджия бе получил при последната почивка. - От закуската ми остана малко сладкиш със семе от хеке. Гехану ги напоява с мед... - Момчето извади лепкавото лакомство и го подаде.

Ехиру погледна, потръпна, сякаш му се догади от видяното, и обърна лице настрани.

Ниджири се намръщи.

- Какво има, Братко?

Ехиру мълчеше.

Видение значи. Твърде скоро - изтекли бяха едва три четиридневни, откак бе предал последната събрана Дан на Лечителите. Ниджири се стараеше да запази безизразен тон:

- Кажи ми какво видя, Братко. Моля те.

Ехиру въздъхна.

- Насекоми.

Ниджири се смръщи и започна да прибира сладкиша. Повечето видения бяха безобидни. Но също като болката за тялото неприятните видения служеха като предупреждение за разума -съобщаваха за някакъв дисбаланс или травма. Лечителите умееха да се справят временно с подобни случаи - източваха излишната сънна жлъч, добавяха сънна слуз с цел да възстановят вътрешното равновесие, а сигурно правеха и разни други неща. Ниджири бе изучаван само най-елементарните лечебни техники. Но единствено сънната кръв можеше да лекува истински.