Луната, която убива [bg]

Супериорът не възрази по този въпрос. Третият - Карис -се прокашля в настаналата неловка тишина.

- Какво става с Бирника, след като жената умре? - попита най-накрая той. - Или пък ако вече я е убил самият той?

- Ще спазя обещаното пред моя брат - отвърна Принцът. -Ако я е убил, докарайте го обратно и го оставете да се прибере в Хетава. Всички обвинения срещу него ще бъдат оттеглени. Нали така, Супериор?

Супериорът отговори приглушено:

- Да.

- Ако не я е убил - продължи Принцът, - нашето споразумение отпада. Задръжте го и го докарайте тук. Само че в Яна-ян. И невредим, ако обичате. Имам нещо наум за него.

- Да не си посмял! - Това бе Супериорът, кипнал от гняв и страх. Рабанех го долови съвършено ясно. - Да не си посмял!

-Аз се осмелявам да направя много повече, отколкото може да ти мине през ума, Супериор. - Нова пауза. Чу се стържене от допир на керамични съдове, наливаха някаква течност. - А сега марш веднага в твоята миша дупка и да не си мръднал от там, докато не ми потрябваш.

За огромна изненада на Рабанех, Супериорът не реагира на тази гавра. Зашумоляха одежди, зашляпаха сандали - срещата бе приключила.

Рабанех се свлече бързо по тръбата и хукна по алеята и през улицата към отсрещната сграда. Сянката го прие в своите обятия миг преди да се отвори вратата на богаташката къща. Показа се Супериорът. Даде знак на своята стража да го следва и всички потънаха в нощта.

Рабанех се изкачи на покрива и отиде при спящия страж с жужаща джунгиса скарабей връз челото.

- Късметлия си ти, мой човек - прошепна той, докато вземаше джунгисата и допираше пръсти до клепачите на мъжа. -Ще ти остане сладък спомен от нощта, когато си изклинчил от служба, за да дремнеш. Командирът сигурно ще те накаже, но това няма да ти струва живота. Защото не ще запомниш, че си ме видял на това място - освен като сън.