Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

— Липсваше ми, изрод — каза той, все още с усмивка.

Засмях се, въпреки че беше дрезгаво.

— Ти също, Куп. Какво ново?

— Хеликоптерът на Гери пристигна преди тридесет минути. Затворничката беше затворена и е будна. Иън е тук. Разпитваше затворничката.

Това ме накара наистина да се усмихна. Иън беше долетял тук, защото беше хладнокръвно копеле… и точно сега харесвах това у него.

— Можеш да останеш тук или да дойдеш с мен, от теб зависи — казах на Влад.

— Ще дойда — отговори той, отправяйки бегъл поглед към Фабиан, който току-що се бе появил. Призракът се понесе над земята до Купър, който не можеше да го види, защото беше човек.

— Фабиан, ти беше невероятен — казах. — Без значение какво ще стане, ще се погрижа за теб. Винаги ще имаш място, на което да останеш.

— Благодаря — каза той, прекарвайки ръката си през моята в неговия израз на привързаност. — Съжалявам, Кат.

Нямаше нужда да казва за какво. Беше очевидно.

Усмивката ми стана крехка.

— Който е казал, че незнанието е блаженство, е бил късоглед, ако ме питаш. Но стореното е сторено и сега имам да подновявам познанство.

Призракът моментално погледна обнадеждено.

— Боунс?

— Не. Малката кучка вътре и вероятно няма да искаш да ме последваш този път. Ще стане грозно.

Нямаше нужда да му повтарям. С едно завъртане, Фабиан изчезна. Хубав трик. Жалко, че трябва да си фантом, за да го направиш.

Чичо ми ме чакаше по-навътре в коридора. Изглеждаше… зле.

— Нещо не е наред ли? — попитах, моментално притеснена. Самолетът на Боунс беше ли проследен или нападнат, или по-лошо?

— Не. — Той се прокашля. — Просто съм настинал.

— О. — Дадох му прегръдка за поздрав. Изненада ме, когато ме стисна в отговор и ме задържа.

Ние не бяхме семейство, което обича да се гушка.

Влад подуши въздуха.

— Настинка?

Дон ме пусна и го дари с раздразнен поглед.

— Точно така. Не се притеснявай. Не съм заразен за твоя вид.

Каза го грубо. Господи, може би Дон наистина се чувстваше отвратително. Чичо ми обикновено не беше толкова груб, дори имайки предвид, че вампирите не бяха любимата му група хора.

Влад го огледа от горе до долу и сви рамене.

Дон премина направо на въпроса. Това беше негова отличителна черта.

— Тъкмо дойдох от килията долу. Затворничката не е особено общителна относно ролята си в това.

— Тогава е време да се срещна със старата си приятелка.

Глава 22.

Канел изглежда не беше остаряла и с ден през дванадесетте години, откакто не я бях виждала. Всъщност, само червеникавокафявата й коса беше по-различна с новата си по-къса дължина. Предполагам, че от тук беше получила името си. Канел. Френският вариант на канела. Тя седеше на стоманена пейка, която заемаше цялата стена в квадратното, приличащо на кутия пространство. Канел не беше вързана, тъй като Иън и Гери бяха в стаята при нея. Дори ако по някакво чудо успееше да мине през тях, пред вратата имаше още трима пазачи. Окото й беше посинено, а от устата и слепоочието й капеше кръв, но не се беше уплашила.

Когато влязох вътре, тя премигна и се разсмя.

— Bonjour, Катрин! Мина много време. Най-накрая изглеждаш като жена. Много съм изненадана.

Усетих как на устните ми разцъфва цинична усмивка.

— Bonjour и на теб, Канел. Да, пораснаха ми цици и задник, и още много неща. Каква разлика оказват дванадесет години, а?

Тя мина директно на въпроса.

— Трябва да те поздравя за любовника ти, Боунс. Qu’un animal, non? В такъв случай репутацията му беше… не достатъчно ласкателна.

Кучка. Исках да изтръгна усмивката от лицето й.

— Твърде жалко, изглежда не е останал завладян от креватните ти умения. Имам предвид факта, че не си успяла да го изкараш извън града заради menage a cinq не говори особено добре, нали?

Иън се изкикоти със злобен хумор.

— О, вие, дами, имате история, нали? Може да поискаш да започнеш да говориш сега, кукло. Бях внимателен с теб, но Кат има зъл нрав. Вероятно би те убила преди да успея да я разубедя.

— Нея? — Канел вдигна презрително пръст към мен. — Тя е дете.

Избра си грешното момиче в грешното настроение.

— Дай ми този нож, Иън.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?