Зовът на барабана [bg]

— А ти откъде си? — попита той коняря, като се взираше с интерес в него.

Джош сбърчи чело.

— Как тъй откъде? Отникъде… А, сега те разбрах. Ами роден съм нагоре по реката, при господин Джордж Бърнет. Госпожица Джо ме купи преди две години, в Истъртайд.

— А аз си мисля, че можем да приемем, че господин Бърнет е заченат накъде близо до Абърдийн — каза ми тихо Джейми. — Нали?

Ривър Рън се простираше на огромна територия и имаше земи не само откъм реката, но и голям терен от боровите гори, които покриваха една трета от колонията. В допълнение Хектор Камерън бе купил земя с голям поток, един от многото, които се вливаха в Кейп Фиър.

Това осигуряваше не само ценни суровини като дървесина, смола и терпентин, но и удобен транспорт до пазара. Нищо чудно, че Ривър Рън процъфтяваше, макар че произвеждаше само скромни количества тютюн и индиго — въпреки че ароматните полета със зелен тютюн, покрай които минахме, никак не ми се сториха скромни.

— Там има малка дъскорезница — обясни Джокаста. — Точно над мястото, където потокът се влива в реката. Там се сече и дяла, а после дъските и бъчвите стигат с баржа по реката до Уилмингтън. От къщата не е далече по вода, ако решиш да гребеш срещу течението, но аз исках да ви покажа малко от земята. — Тя вдиша боровия аромат с удоволствие. — Отдавна не съм излизала.

Земята наистина беше хубава. В боровите гори беше много по-хладно, гъстите иглички скриваха слънцето. Стволовете се издигаха на двайсет-трийсет фута, преди да се разклонят и аз с огромна изненада научих, че дъскорезницата произвежда и мачти и рейки за Кралския флот.

Изглежда Ривър Рън имаше много сделки с флота, ако се съди по думите на Джокаста; мачти, рейки, летви, греди, катран, терпентин и смола. Джейми яздеше до нея, слушаше я внимателно как му обяснява всичко подробно, а ние с Иън ги следвахме. Явно тя беше работила заедно със съпруга си по изграждането на плантацията. Зачудих се как е успяла да управлява всичко сама след смъртта му.

— Вижте! — посочи Иън. — Какво е това?

Вдигнах глава и дръпнах юздите, за да накарам коня да спре до него и да погледна дървото, към което сочеше. Голяма част от кората, може би четири стъпки, беше свалена и разкриваше дървесината. В тази част жълто-бялото дърво беше накълцано като рибя кост, сякаш с нож.

— Наближаваме — каза Джокаста. Джейми ни беше видял да спираме и двамата се върнаха при нас. — Сигурно гледате дърво за смола; надушвам я.

Всички я надушвахме; ароматът на дървесина и острата миризма на смола бяха така силни, че дори аз можех да открия дървото със завързани очи. След като спряхме, вече чувах глъчка в далечината; говор и шум на работещи мъже, трясък на брадва и подвикващи гласове. Вдишах и усетих миризма на дим.

Джокаста спря Корина близо до дървото.

— Ето — каза тя и докосна долната част на обеления участък, където в дървесината беше издълбана груба кухина. — Наричаме я кутия; там капе смолата и суровият терпентин. Тази е почти пълна; скоро ще дойде някой роб да я източи.