Зовът на барабана [bg]

Обърна се и кимна към другия край на стаята.

— Иди да видиш в онзи ъгъл, момче. Нарисувах един индианец, скрит сред дърветата.

Джокаста допи уискито си и остави чашата. Икономът предложи да я напълни, но тя му махна, без да го поглежда. Той остави гарафата и изчезна тихо в коридора.

— Да, много обичах гледката към планините — повтори тихо Джокаста. — Не са така черни и голи като в Шотландия, но слънцето по скалите и сред дърветата ми напомняше за Леох.

Поклати глава и се усмихна някак твърде ведро на Джейми.

— Но от много време вече това е моят дом, племеннико, и се надявам и ти да го приемеш за свой.

Нямахме голям избор, но Джейми кимна и промърмори нещо в благодарност. Прекъсна го обаче Роло, който вдигна глава и излая стреснато.

— Какво има, куче? — попита Иън, който застана до него. — Да не подуши нещо? — Роло заскимтя, взираше се в цветната леха и козината му настръхна.

Джокаста погледна към отворената врата и изсумтя силно, фините ѝ ноздри се разшириха.

— Това е скункс — каза тя.

— Скункс! — Иън се извъртя ужасѐн към нея. — Толкова близо до къщата ли идват?

Джейми веднага стана и отиде да надникне навън.

— Още не съм виждал скункс — каза той. Ръката му посегна към колана, но, разбира се, не беше сложил ножа. Обърна се към Джокаста. — Имате ли оръжия в къщата, лельо?

Тя отвори уста, смаяна.

— Да, много, но…

— Джейми — казах аз. — Скунксът не е…

Преди да довършим, нещо се разшава сред цветята и високите стръкове се разлюляха. Роло изръмжа и козината на тила му настръхна.

— Роло! — Иън се огледа за някакво оръжие, грабна ръжена от камината, размаха го над главата си и тръгна към вратата.

— Чакай, Иън! — Джейми го хвана за вдигнатата ръка. — Виж. — На лицето му се разля широка усмивка, докато сочеше към лехата. Цветята се разтвориха и един дебел скункс излезе от тях. Имаше красиви черно-бели ивици и изглеждаше съвсем доволен от живота.

— Това ли е скункс? — попита невярващо Иън. — Ама той прилича на смрадлив пор! — Сбърчи нос в нещо средно между веселие и отвращение. — Пфу! А аз си мислех, че е някакъв огромен страшен звяр!

Невъзмутимото самодоволство на скункса явно дойде в повече на Роло, който се хвърли напред с остър лай. Замята се напред-назад по терасата, ръмжеше и подскачаше към скункса, който изглеждаше подразнен от шума.

— Иън — казах аз, като се скрих зад Джейми. — Извикай кучето. Скунксът наистина е опасен.

— Така ли? — Джейми се обърна и ме погледна объркано. — Но какво…

— Поровете само миришат — обясних аз. — А скунксът… Иън, не! Остави го и влез вътре! — Иън, любопитен, беше посегнал напред да побутне скункса с ръжена. А той, обиден от това натрапничество, зае позиция и вдигна опашка.