Зовът на барабана [bg]

Джокаста ни поведе към частния си салон, по-малка и по-интимна стая, но обзаведена не по-зле от големите. Все пак имаше уютни домашни акценти сред блясъка на полираните мебели и позлатените орнаменти. Голяма кошница с кълбета вълна стоеше на малка масичка, до нея имаше стъклена ваза с летни цветя и малко украсено сребърно звънче; чекрък се въртеше сам на вятъра, който влизаше през френските прозорци.

Икономът ни въведе в стаята, настани господарката си, после се обърна към един бюфет, в който имаше кани и бутилки.

— Ще пийнем ли, за да отпразнуваме пристигането ти, Джейми? — Джокаста махна с дългата си слаба ръка към бюфета. — Сигурно не си вкусвал свястно уиски, откакто си тръгнал от Шотландия, нали?

Джейми се засмя и седна срещу нея.

— Така е, лельо. А ти как се сдоби с него тук?

Тя сви рамене и се усмихна самодоволно.

— Чичо ти имаше късмета да купи добра стока преди години. Размени един склад с тютюн за товар вино и алкохол, които смяташе да продава, но после парламентът обяви това за незаконно и само Короната имаше право да продава алкохол, по-силен от ейл, в колониите. Затова в избата ни останаха двеста бутилки!

Тя протегна ръка към масата до креслото ѝ, без да поглежда. Нямаше нужда; икономът бе оставил кристалната чаша точно където щяха да посегнат пръстите ѝ. Ръката ѝ се сви около нея, тя я вдигна, прекара я под носа си, вдиша и затвори очи с наслада.

— Хубаво е, че има още от него. Много повече, отколкото бих могла да изпия! — Отвори очи, усмихна се и вдигна чашата си към нас. — За теб, племеннико, и за скъпата ти съпруга — нека този дом бъде и ваш! Slainte!

— Slainte mhar! — отвърна Джейми и всички отпихме.

Уискито наистина беше хубаво; плъзгаше се като коприна и сгряваше като слънце. Усетих как удари дъното на стомаха ми, пусна корени и се разля по гръбнака ми.

Като че ли оказа същия ефект и върху Джейми, защото бръчката между веждите му се изглади.

— Ще накарам Одисей да пише тази нощ на сестра ти, че сте пристигнали живи и здрави — каза Джокаста. — Сигурно много се тревожи за момчето, като знае какви нещастия могат да ви сполетят по пътя.

Джейми остави чашата и се прокашля, подготвяше се за изповедта.

— Като стана дума за нещастия, лельо, опасявам се, че трябва да ти кажа…

Извърнах поглед, не исках да го смущавам още повече, като го гледам как обяснява жалкото състояние на финансите ни. Джокаста слушаше внимателно и възкликваше от ужас, когато разказът му стигна до срещата с пиратите.

— Проклет, проклет да е! — възкликна тя. — Да отвърне така на добротата ти! Заслужавал е да го обесят!

— Е, мога да виня само себе си за това, лельо — каза печално Джейми. — Щяха да го обесят, ако не бях аз. И тъй като от самото начало знаех, че е злодей, не бях много изненадан, когато ми се отплати така.