Дяволски устройства [bg]

— Не сме ние хората, които могат да оспорват заповедите ѝ, Жао.

Последното изречение беше произнесено от втория по ранг в командването на тази експедиция — генерал Нага. Енона видя как младшите офицери застинаха и наведоха глави само като чуха гласа му. Нага беше със Зелена буря от основаването ѝ. Имаше една много известна негова снимка, на която беше млад и красив и развяваше знамето със светкавицата над останките на Тракшънград. Енона разполагаше с негов плакат в стаята си, когато беше момиче. Но Нага вече не беше млад, нито пък красив. Косата му беше посивяла, а издълженото му лице в цвят охра беше набраздено и белязано. Само на тридесет и пет, старец според стандартите на армията на Зелена буря, той беше изгубил ръката си в Зан-Сандански и способността да използва краката си в аерообсадата над Омск. Единствената причина все още да може да върви и да се бие беше Възкресителният корпус, който му направи метален екзоскелет.

— Тази мисия не ми харесва — призна си генералът и механичната му броня изстърга върху масата, когато се облегна на нея. — Брайтън не е заплаха за нас, а и чух, че е прекарал лятото в ловене на онези разбойници паразити в Северния Атлантик. Бях кадет в Курника на мошениците, когато нападнаха аеробазата ни там. Тези дяволи отнеха живота на добри мои приятели и се радвам, че Брайтън се е справил с тях. Но заповедите са си заповеди, а заповедите от Огненото цвете…

Генералът млъкна неочаквано, усетил присъствието на Енона на прага на вратата.

— Хирург-механик — каза грубо той и се обърна към нея. Механичната му ръка стисна дръжката на меча, а екзоскелетът му издрънча и изсъска, когато се поклони непохватно. Енона видя страха на лицата на младшите офицери зад него, когато я разпознаха. Знаеше какво си мислят. От колко време е там? Каква част от разговора ни чу? Ще каже ли на Преследвачката? Дори Нага се страхуваше от нея.

— Моля ви да ми простите — каза Енона, поклони се формално на генерала, а после и на офицерите на масата. Влезе в столовата, наля си чаша жасминов чай, макар изобщо да не искаше, и го изпи бързо в мълчание. Погледите на всички не се откъсваха от нейна милост. Хората се страхуваха от нея почти толкова, колкото и от Фанг Преследвачката и това ѝ допадна, защото доказваше, че не са заподозрели истинските ѝ мотиви.

Но някой на борда на „Заупокойна вихрушка“ я подозираше. Енона напусна столовата и се качи по стълбите до каютата си, която се намираше високо сред подсилените газови камери. През цялото време Шрайк я следеше неотлъчно и чакаше търпеливо да направи своя ход.