Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— И така, какво е знаел Фред Майер и как го е научил? — попита Лай. — Дали Оливър не му е разказал за видяното, дали не му е показал видеоклипа?

— Не знам — каза Бен. — Според мен не е имал време да му покаже клипа. Но може да му се е обадил.

— Или пък двамата заедно да са планирали нещо.

Бен помисли малко.

— Трябва да научим повече по въпроса. Трябва да говорим със семейство Майер.

— Няма да кажат нищо повече от онова, което са разказали на полицията — рече Кински.

— И все пак бих желал да говоря с тях — настоя Бен, като помисли. — А сега, кажи ми къде си скрил дъщеря си Клара.

Кински се усмихна.

— Какво, вече си имаме доверие, така ли?

— Ако ти нямах доверие, нямаше да те доведа тук. Щеше сега да си мъртъв в колата си.

— Много съм ти задължен — изръмжа Кински. — Е, добре. Тя е в един манастир, където игуменката е стара моя приятелка.

— Наблизо ли се намира?

— Не, извън страната е. В Словения. На пет-шест часа път с кола. В планините.

— Мястото сигурно ли е?

— Абсолютно. Никой не може да я открие там, никой не знае за манастира, дори малкото колеги, на които още вярвам.

Бен погледна Кински в очите.

— А дали може и Лай да отиде там?

— Какво?! — възмути се Лай.

Кински помисли малко и кимна.

— Да, бих могъл да го уредя.

— Много добре — каза Бен и после се обърна към Лай. — Мисля, че става твърде опасно за теб. Искам да те скрия на сигурно място, докато всичко приключи.