Честотата на Шуман [bg]

Перките бръмчаха монотонно. Корпусът леко вибрираше.

Застанал в малката тоалетна, Уилсън избърса остатъците пяна за бръснене от лицето си. Бузите му донякъде бяха възстановили цвета си и той реши, че изглежда по-добре. Не идеално, но все пак. Намокри косата си и я приглади назад. В салона беше попаднал на куфар, най-вероятно на пилота, в който намери чиста бяла риза. Пасваше му много по-добре от нелепата дреха на Джордж Ч.; изпитваше облекчение, че се е избавил от тениската с идиотския надпис „Машина за любов“.

Загледа се в отражението си в огледалото. Откакто беше пристигнал тук, всичко около него приличаше на сън - и в същото време не беше никакъв сън. Едно нещо бе абсолютно сигурно - без омега-програмирането вече щеше да е мъртъв. Явно хвърлянето на жребия с профеcop Оутър се бе оказало едно от най-умните решения в живота му. Ама че ирония.

Мислите му неуверено се насочиха към Хелена, която в момента управляваше самолета, подобно на стрелката на компас, обръщаща се на север. Ролята, която бе изиграла, се оказа доста неочаквана. И въпреки това името Естир - името на добермана - го изпълваше с увереност, че всичко става точно така, както трябва.

Намръщи се. Твърденията на Хелена за някаква телепатична връзка с него бяха наистина странни. Беше му казала, че виденията ѝ започнали преди два месеца, а той бе тук от по-малко от три дни. Но той ѝ вярваше въпреки противоречията - просто ѝ вярваше. Всичко около Хелена, особено външността ѝ, му казваше, че тя говори истината. На лицето му заигра усмивка, когато си спомни как ченето ѝ увисна, когато я предупреди да не се блъсне в някоя нефтена платформа. Нямаше подобна опасност - автопилотът бе включен и бе на практика невъзможно да се разбият.

Доколкото беше успял да я опознае, Хелена определено бе най-решителната жена, която бе срещал - а това означаваше доста, като се имаше предвид как се държаха жени като Джени Джоунс и Карин Търнбери. Вбесяващо - може би това бе най-доброто описание за тях. А това, че Хелена мъкнеше онзи пистолет, беше... ами, най-малкото стряскащо.

Замисли се как би могла да се появи подобна телепатична връзка. Възможно бе възстановяването му на молекулярно ниво да го бе направило по-податлив на телепатия - или пък омега-програмирането бе задействало нещо неподозирано. И двете обяснения изглеждаха приемливи. Но в действителност той нямаше абсолютно никаква представа - всичко се свеждаше единствено до предположения. Възможно ли бе Бартън да е знаел, че всичко това ще се случи? Възможно ли бе всичко тук, в света, в който се намираше Уилсън, да е било предопределено от свитъците от Мъртво море?