Честотата на Шуман [bg]

-      По-внимателно с това, ако обичате - каза Бартън и се надигна на стола си, сякаш се канеше да скочи напред и да хване сферата, ако полети към земята.

Уилсън се вгледа по-внимателно в сферата. Едва сега забеляза хилядите малки дъги, проблясващи в кристала. Беше изумително, сякаш сферата беше заредена с някаква вълшебна енергия.

-      Това е награда „Дюпон“. Спечелих я за...

-      Изобретяването на озонния усилвател - довърши Уилсън.

-      Откъде знаете? - рязко попита Бартън.

Уилсън се усмихна.

-      Най-обикновена гениалност.

-      Малко хора знаят това.

След като се увери, че е измъчил достатъчно Бартън, Уилсън внимателно постави крехката сфера върху стойката ѝ и посочи финия калиграфски надпис, гравиран в кристала.

-      Тук си пише: Озонен усилвател. Малко сте нервен, а?

-      Съжалявам - смутено рече Бартън. - Просто снощи, когато прочетохте еврейските текстове... ами, започнах да се питам...

След малко размисъл Уилсън се бе досетил откъде може да чете древните текстове. Преди три седмици беше прелистил книгата „Система за номериране на Стронг“, представляваща показалец на Библията на крал Джеймс. Показалецът бе нещо като речник, използван за превод на древни документи на английски: изброяваха се по азбучен ред всички думи, при това бяха номерирани - откъдето и наименованието „система за номериране“. По-важното бе, че показалецът представяше подробни детайли върху еврейски, арамейски и гръцки текстове, от които бяха заети думите, в това число начина на изписване на отделните символи. Явно Уилсън неволно беше поел информацията, при това изумително подробно - и омега-програмирането несъмнено играеше основна роля в това.

- Как го направихте? - попита Бартън.

- Кое?

-      Как прочетохте свитъците?

-      Вече ви казах - не съм ги прочел. Безумно е да се мисли, че мога да го направя.

Бартън се потърка по брадичката.

-      Това бяха три изумителни попадения.

-      Кога ще получа договора? - смени темата Уилсън. С Бартън бяха уговорили финансовите подробности и Уилсън искаше да види споразумението черно на бяло, за да е сигурен, че предложението е истинско.

Бартън си погледна часовника.

-      Ще бъде готов днес следобед.

Разговорът продължи още десетина минути, през които Бартън разкри какво ще се случи.

-      Ще се срещнете с лидерите на Меркуриевия екип. Тактиците. Те са учените, които ще ви пратят на пътешествие във времето.

От таблета на Бартън се чу тих звън. Той пое рязко дъх и незабавно стана. С безизразна физиономия доближи пръст до устните си и даде знак на Уилсън да го последва до вратата, водеща към стилна баня, цялата в черен мрамор и полирано дърво, с огромно джакузи, гледащо към горите навън.