Красива мистерия [bg]

— Оправдано убийство — каза Гамаш. — да е защита, но доста съмнителна.

— Мислите ли, че това убийство може да е оправдано?

— Защо питаш?

Бовоар се замисли за момент.

— Нещо се е объркало тук. Манастирът се е разпадал. Сривал се е навътре. Да приемем, че по вина на приора. И така…

— Той е бил убит, за да се спаси останалата част от братството? — попита Гамаш.

— Може би.

И двамата знаеха, че това е отвратителен довод. Измислен от много луд човек. Че убийството е било нужно за "по-висшето благо".

Но дали бе възможно да е вярно?

Гамаш също си бе задавал този въпрос. Да речем, че точно абатът беше онази гнила ябълка, която сееше разкол и причиняваше разлагането на тази общност, монах по монах.

На война хората убиваха непрекъснато. Ако в "Сен Жилбер" се водеше тиха, но опустошителна война, може би някой от монасите бе убедил сам себе си, че това е единственият начин да я прекрати. Преди цялото абатство да прогние отвътре.

Прогонването на приора нямаше да е възможно. На пръв поглед той не бе сторил нищо лошо.

Това бе проблемът с гнилата ябълка. Беше коварна. Бавна. Отвън изглеждаше съвсем нормална, докато гнилото не се разпростре. А тогава бе твърде късно.

— Може би — каза Гамаш. — Но може би гнилата ябълка е още тук.

— Убиецът?

— А може някой друг да е шепнал в ухото на убиеца. — При тази мисъл той се облегна назад. — Никой ли няма да ме отърве от този размирен свещеник?[53]

— Мислите ли, че са използвали тези думи? — попита Бовоар. — Струва ми се твърде натруфено. Аз вероятно бих казал: "Няма ли да пукнеш вече?".

Гамаш се засмя.

— Напиши го на "Холмарк".

— Идеята не е лоша. Бих го изпратил на много хора.

— Никой ли няма да ме отърве от този размирен свещеник — повтори Гамаш. — Казал го е Хенри Втори относно Томас á Бекет.

— Това трябва ли да ми говори нещо?

Гамаш се ухили.

— Потърпи малко, младежо. Историята завършва с убийство.

— Още по-добре.

— Случило се преди почти деветстотин години — продължи началникът. — В Англия.

— Вече заспах.

— По заповед на Хенри Втори неговият добър приятел Томас бил ръкоположен за архиепископ на Кентърбъри. Кралят смятал, че така ще получи контрол над Църквата. Но планът му се провалил.

Бовоар неволно се наведе напред.

— Кралят се тревожел, че престъпленията в Англия са твърде много. Искал да предприеме решителни мерки в това отношение — продължи Гамаш, а докато той говореше, Бовоар кимаше, — но усещал, че всичките му усилия били подкопавани от Църквата, тъй като тя била доста снизходителна към престъпниците.

— И този крал…

— Хенри — подсказа Гамаш.

— Хенри. Той вижда своя шанс и назначава за архиепископ приятеля си Томас? Какво се е прецакало?

— Ами, като за начало, Томас не искал тази длъжност. Дори писал на Хенри и му казал, че ако приеме работата, приятелството им ще се превърне в омраза.