Дом [bg]

— Възможно е да греша. Но шансовете да имаш някъде скрити достатъчно въоръжени мъже, които да повалят и четирима ни, преди самият ти да умреш, ми се струват повече от нищожни.

Дебелия Ганди започва бавно да пляска с ръце.

— Репутацията ти е заслужена, господин Локуд.

Репутация. Виждате ли какво имам предвид под окуражавам, разпространявам и преувеличавам?

— Бих могъл да се впусна в подробни обяснения как всичко това е с цел да спечелиш малко време — казва Дебелия Ганди, — но двамата с теб сме светски мъже. Излязох, за да поговорим. Излязох, за да можем да се договорим и да оставим всичко това зад гърба си.

— Ти не ме интересуваш — казвам. — Бизнес начинанията ти не ме интересуват.

Бизнес начинанията му, разбира се, включват изнасилени и малтретирани тийнейджъри. Зора ме поглежда така, сякаш може би него самия го интересуват.

— Тук съм заради Рийс — казвам му аз.

Усмивката напуска лицето на Дебелия Ганди.

— Ти си онзи, който уби трима от моите хора.

Сега е мой ред да се усмихна широко. Искам да спечеля малко време, така че привличам погледа му върху себе си. Искам Зора да продължава да оглежда къщата и периметъра, за всеки случай.

— Освен това взриви стената ми.

— Самопризнание ли очакваш? — питам аз.

— Не — казва той.

— Може би отмъщение?

— Отново не — твърде бързо отговаря Дебелия Ганди. — Ти искаш Рийс Болдуин. Разбирам те. Той ти е братовчед. Но аз също искам някои неща.

Няма смисъл да го питам какви. Сам ще ми каже.

— Искам предишния си живот — казва Дебелия Ганди. — Полицията не разполага с нищо срещу мен. Патрик Мур се върна в Съединените щати. Няма да се върне, за да даде показания. Майрън Болитар твърди, че ме е видял да го намушквам, но в крайна сметка беше тъмно. Също така бих могъл да пледирам, че е било самозащита. Очевидно е, че сме били нападнати. Дупката в стената е доказателство за това. Никой от хората ми няма да проговори. Всички файлове и доказателства са все така на сигурно място в облака.

— Полицията не разполага с нищо — съгласявам се аз. — Но не мисля, че най-големият ти проблем е полицията, нали така?

— Най-големият ми проблем — казва Дебелия Ганди — си ти.

Аз отново се усмихвам.

— Не искам да прекарам остатъка от живота си в очакване да почукаш на вратата ми, господин Локуд. Мога ли за момент да бъда откровен?

— Можеш да се опиташ — казвам аз.

— Не бях напълно сигурен, но когато „Ромас/улацио“ организира турнира… ами, след като бяхме научили всичко това за теб, ние си давахме сметка, че би било рисковано да участваме. И тогава разбрах. Разбрах, че ще трябва да те погледна право в очите, за да можем веднъж завинаги да сложим край на всичко това. Обмисляхме възможността — и ти казвам това съвсем откровено — да съберем няколко човека и да се опитаме да те убием.

— Но размислихте.

— Да.

— Защото аз щях да ги забележа. И щях да доведа още повече от моите хора. И щях да убия твоите хора, както и теб. А ако случайно ти и твоята шайка някак бяхте успели да ни надвиете…