Градината на Рама [bg]

8.

— Добро утро — произнесе Симон с кротка усмивка. Останалата част от семейството седеше край масата и закусваше, когато тя и Майкъл влязоха уловени за ръце.

— Доб-ро ут-ро — отвърна Бенджи. Устата му беше натъпкана с препечена филийка, намазана с масло и конфитюр. Той стана от мястото си, бавно заобиколи масата и прегърна любимата си сестра.

Патрик го следваше по петите.

— Ще ми помогнеш ли по математика днес? — попита той Симон. — Майка казва, че щом като се връщаме, ще трябва да наблягам на уроците.

Момчетата се върнаха по местата си, а Майкъл и Симон седнаха на масата. Симон се протегна за кафеника. В едно отношение напълно приличаше: на майка си — не можеше да започне деня, без да си изпие кафето.

— Е, завърши ли най-сетне меденият месец? — запита Кати по обичайния си непочтителен начин. — В края на краищата, минаха три нощи и два дни. Трябва да сте изслушали и последното парче класическа музика, което се намира в базата данни.

Майкъл се разсмя непринудено.

— Да, Кати — изрече, докато се усмихваше топло на Симон. — Свалихме надписа „не безпокой“ от вратата. Искаме да направим каквото можем, за да помогнем на всички в подготовката за пътуването.

— Всъщност ние се справяме доста добре — отбеляза Никол. Изпита задоволство, когато видя колко непринудено се държат Майкъл и дъщеря й след продължителното уединение. Не трябваше да се безпокоя — помисли за миг. — В някои отношения Симон е по-зряла дори от мен.

— Иска ми се Орелът да ни даде повече подробности за обратното пътешествие — оплака се Ричард. — Не казва нито колко ще продължи пътуването, нито дали ще спим през цялото време. Изобщо нищо определено.

— Твърди, че не знае със сигурност — напомни Никол на съпруга си. — Има „неуправляеми“ променливи, които могат да доведат до най-различни сценарии.