Колекционери на смърт [bg]

— Знам. Видях рисунката — прекъсна ме той. — Преди час се отбих в лабораторията. Много странно.

Изгледа ме, сякаш очакваше обяснение. Свих рамене:

— Пълна мистерия. Ако рисунката е отпреди трийсетина години, няма начин на нея да съм изобразен аз, защото тогава съм бил едва пет-шестгодишен.

— Приликата е поразителна, въпреки че скицата е съвсем простичка.

Художникът беше пресъздал с точност не само чертите на лицето ми, но и позата. Нямаше съмнение, че е изобразил именно мен.

Плакет скръсти ръце зад гърба си и отиде до прозореца. Небето притъмняваше, наблизо проехтя гръмотевица. Скоро щеше да завали.

— Принудени сме да правим големи икономии — подхвана той дежурната си реч, която неизменно вкарваше в употреба, поискахме ли увеличение на бюджета на отдела. — Налага се да съкратим средствата за техническо оборудване, обществени програми, поддръжка на автомобилния парк. Изключено е да те командировам в Париж, след като не мога дори да…

— Да командировате двама ни с Хари — поправих го.

— Невъзможно е да осигурим парите, необходими за…

— Извинете, сър — обади се от другото помещение Глория Бъшърли, секретарката на Плакет. — Неволно чух разговора ви. Може ли да вляза?

— Влизай.

Глория беше невероятно пълна жена, а дрехата й приличаше на палатка, покрита с абстрактните рисунки на Джаксън Полак. Като мина край мен, ми намигна, взе някаква папка от полицата до бюрото на Плакет и прегледа съдържанието й.

— Дай ми малко повече подробности за планираното пътуване до Франция, Карсън. По време на престоя си там ще се срещнеш ли с колеги от местната полиция?

— Накъде биеш, Глория? — попита Плакет.

С петсантиметровия си нокът, лакиран в огненочервено, тя посочи една страница:

— Федералните власти отпускат специална субсидия по програмата за допълнително обучение на полицейските служители от различни страни. Мобил е пристанище, в което акостират кораби от цял свят, следователно сумата е предназначена за обмяна на опит и специализация в областта на международното право, свързано с корабоплаването, както и борбата с контрабандата, което предполага сътрудничество на отдела с Интерпол.

— Интерпол ли? — повторих изненадано. Обичайната ни съвместна работа беше с конната полиция на други щати.

Глория вдигна поглед от листа хартия:

— Формулировката е толкова мъглява, че контактът ти с френската полиция може да мине за обмяна на опит и основание да ти бъде отпусната субсидията.

— Като нищо можем да се отбием в някой полицейски участък — отбелязах. — Ще попитаме колегите кое вино най-много подхожда на белезниците.

Плакет взе папката, запрокарва пръст по редовете, накрая заяви:

— Сумата е мижава — няма и три хиляди долара. Ще се опитам да издействам двудневна командировка до Париж на Райдър или Нотилъс. Няма начин да заминат и двамата, Глория. Детектив Нотилъс, ти си с по-висок чин. Командировката по право се пада на теб.