![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Че защо ти го е казала?
— Според мен това беше намек, че контактът ми с великия професор е fini, но за да не остана в заблуждение, добави, че чете цялата му кореспонденция и преценява кои писма да му предаде. Както вече споменах, тази жена е костелив орех.
— Отлично си се справила, Данбъри — неохотно призна Хари. — Само че не знам как фактите относно миналото на Хекскамп ще подпомогнат разследването.
— Признай, че това е нова отправна точка — обадих се.
— Изродът е умрял преди трийсет години, а ние разследваме смъртта на две жени, убити през последните две седмици.
— След като знаем повече подробности за миналото му, можем да…
— Оттогава са изминали трийсет години…
Данбъри и партньорът ми ожесточено заспориха. Загледах се през прозореца, отпих от кафето. Листата на високия чинар отразяваха слънчевите лъчи. Птички кацаха на хранилките, кълвяха пръснатите семенца и отлитаха. По оградата пробяга сива катеричка.
— Едно не разбирам — защо Бадение се е разсмял така? — промърморих.
Трийсет и трета глава
Няколко минути размишлявах върху странната реакция на професора, докато партньорът ми и Данбъри продължаваха да се джафкат. Мобилният ми телефон иззвъня, видях, че ме търсят от лабораторията по криминалистика.
— Карсън — каза Уейн Хъмбри, — искам с Хари да дойдете при мен.
Заместник-директорът на клиничната лаборатория Уейн Хъмбри мрази телефоните. Ако му се обадя, вдига слушалката, но никога не звъни по собствена инициатива, а кара някого от лаборантите.
— Кога, Бри?
Хари побутна настрани чашата си и наостри уши — явно беше изненадан от факта, че се обажда самият Хъмбри.
— Хубаво ще е да дойдете веднага. Още по-добре беше вече да сте тук.
— Идваме след десет минути. — Пуснах телефона в джоба.
— Не е за вярване, че Бри ти се обади! — възкликна Хари.
— Докопал се е до нещо важно.
— Чакайте да си взема чантата — обади се Данбъри. — И да кажа на Карла да заключи вратата.
— Момент, госпожице! — вдигна ръка партньорът ми. — Явно не си обърнала внимание, но Хъмбри не търсеше теб.
Тя взе от плота ключовете за колата си, пусна ги в чантата си:
— А ти, Нотилъс, може би не си обърнал внимание, че сме екип. Кой не мигна половината нощ, за да събира информация?
— Ако е нещо важно, свързано с „изкуството“ на Хекскамп, ще ти го съобщим след няколко…
Данбъри извади мобилния си телефон и гневно занатиска клавишите.
— На кого се обаждаш? — навъси се Хари.
— На началника Плакет. Трябва да го уведомя, че ме изолирате.
— Затвори телефона — въздъхна той.
От километри разстояние си личеше колко е развълнуван Хъмбри. Като ни видя, кимна, после кимна към Данбъри, която се промъкна подир нас:
— Ъъъ, разрешено ли е…
— Уви, да. — Хари отново въздъхна. — Покажи какво имаш за нас.
— Елате с мен. — Хъмбри ни поведе към залата за съвещания, обзаведена с дълга маса, столове и голям монитор; стените бяха с коркова облицовка, за да се заканват снимки и записки. Той измъкна изпод масата стол на коленца, бутна го към мен.
— Какво става? — попитах.
— Седни!
Подчиних се. Двамата ми спътници също седнаха.
— Бри — обадих се отново, — не бъди толкова тайнствен.
Хъмбри се престори, че не ме чува, само изключи лампите на тавана. Натисна друг бутон, пред едната стена се спусна екран.
— Разполагам с предварителни резултати от лабораторните изследвания на парчето от картина, намерено в караваната на Хайди Уики — започна той. — Използвах връзките си, за да ускорят работата. Подчертавам, че резултатите са предварителни. От ФБР ни изпратиха диапозитиви, които ни помагат да преценим наситеността на цветовете плюс…
— Бри! — обади се Хари.
Хъмбри млъкна. Отново натисна някакъв бутон, на екрана се появи увеличена снимка на парчето от картина, което бе залепено над мъртвата Хайди Уики.
— Ето какво видяхме всички — горния слой боя, всъщност лак, положен върху по-дебел пласт бои… — Той превключи на друг диапозитив с максимално увеличение, за да покаже напластяването на боите. — Анализът на слоевете и на платното показва, че картината е нарисувана преди трийсет-четирийсет години.
— По времето на Хекскамп — обади се Данбъри.
Хъмбри кимна и продължи:
— Специалистите от ФБР са открили още нещо — второ изображение на картината, което е невидимо. Предполага се, че е било скицирано с молив, после изтрито. Призрачно изображение.
— Моля? — ококори се Хари.