![Рейн-сан: Сеч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/7/rejn-san-sech-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Сеч [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
Бързо закрачих по задните улици, като се движех в сенките, и след няколко минути се отдалечих достатъчно от „Супер Дол“ и трупа на Олег, за да се почувствам в безопасност. Изхвърлих лоста в канализационна шахта, спрях на тъмния паркинг зад един жилищен блок, задишах равномерно, постепенно регулирах биенето на сърцето си и отново влязох в ролята — обикновен чиновник на път за къщи след оставане до късно на работа или гуляй с колеги, който няма друго желание, освен да си съблече костюма и да си легне.
Погледът ми се спря на куфарчето и видях, че ножът на Олег продължава да стърчи отстрани. За миг ме обзе ужас, че съм пропуснал нещо толкова очевидно и съм обикалял по улиците с щръкналата ръкохватка. Нищо де, бях извадил късмет. Изтеглих ножа и го разгледах. Почти очаквах да е някакво страхотно спецназовско оръжие, но не, оказа се съвсем обикновен военен нож „Ка–Бар“ — осемнайсетсантиметрово назъбено острие, износена дървена ръкохватка. Докоснах ръба и без особена изненада установих, че е остър като бръснач. Тъй като в него нямаше нищо прекалено характерно, реших, че си струва да го задържа. Щях да го почистя и да му потърся подходяща кания от някоя сергия. Толкова хора се опитваха да ме наръгат, пък аз нямаше с какво да се защитя.
Прибрах ножа в куфарчето и отново закрачих. „Добре, копеле гадно, нали искаше да си поговорим? — помислих си аз и се усмихнах с мрачно задоволство. — Е, ето че си поговорихме.“
Изтласках задоволството, ликуването, че съм се сражавал и съм оцелял, в полза на по–тактически размисли за това какви ще са последиците от току–що спечелената битка за разположението на силите, които все още бяха изправени срещу мен.
Но и това ме накара да се усмихна. Защото, както го бяхме обсъждали с Тацу, полковник Виктор Карков оставаше без най–добрия си боец. И сега щеше да му се наложи лично да излезе на бойното поле. Където щях да го очаквам аз.
17
На другата сутрин позвъних в офиса на Виктор от уличен телефон в Нипори. Той отговори веднага.
— Да.
— Олег? — направих се на глупак аз. Последва пауза.
— Не. Виктор.
— Къде е Олег?
— Защо питаш?
— Защото винаги вдига той.
— Днес Олег е болен.
Не си позволих да се усмихна. Нито дори да изпитам каквото ми се искаше. Можеше да си проличи по гласа ми.
— Много съжалявам. Надявам се скоро да оздравее.
— Не се притеснявай за здравето на Олег. Притеснявай се за собственото си здраве.
Усилието ми да не се усмихна се провали. Изчаках малко, докато се овладея.
— Имаш ли информацията, която ми обеща? Или всичко е било празни приказки?
Нова пауза. Усетих, че си налага да обуздае гнева си. Добре. Когато нямаш власт над себе си, някой друг ще има.
— Да, задник такъв, имам информация. В петък вечер след осем часа човекът ще е в музея, в който работи жена му. Там ще умре някой. Интересува ли те кой?
Явно говореше за вечерята и представянето на изложбата, за които ми беше казала Мария. Мъжът й щеше да е там, разбира се, и трябваше да е споменал за това на шефа на Миямото, Йокояма, който да е съобщил на Уилсън, а американецът на свой ред да е предал на Виктор. Осъзнах, че съм бил длъжен сам да направя връзката.
Не ми харесваше обаче, че онова, което е намислил Виктор, ще се случи в такава близост до Мария. Изобщо не ми харесваше.
— Сигурен съм, че ще ми обясниш — отвърнах аз.
— Или ще умре мъжът. Или ще умре жената. А ако умре жената? Твоят приятел, който ни запозна, също ще умре. И тогава ще умреш и ти. Ако искаш пак секси прекарване с жената, свърши си работата и не се издънвай.
Замислих се над думите му, без да си позволя да изпитвам никакви чувства. Защо смяташе, че може да ме изнудва с жена, с която само съм флиртувал на един прием? И след сватбата беше говорил за „секси очички“, а сега — за „секси прекарване“, което звучеше като нещо повече. Следователно, щом използваше Мария като гаранция, трябва да знаеше за бара, храма и хотела. И можеше да го е научил единствено от мъжете, които бях убил в Шибуя. Или лично от тях, или по–скоро от Уилсън, на когото бяха докладвали те, преди да умрат по–късно същата нощ. Надали щях да открия по–категорично доказателство за връзката между Уилсън и Виктор. Макар все още да не знаех какъв е характерът на тази връзка.