Сянката на чинара [bg]

Той отстъпи встрани и Карла застана на катедрата. Тя разгърна един лист и се опита да се усмихне на членовете на комисията. Измери с гневен поглед Денис Йоки, после се прокашля.

— Казвам се Карла Бриганс. Вероятно някои от вас помнят процеса срещу Карл Лий Хейли в Клантън през юли осемдесет и пета година. Съпругът ми защитаваше Карл Лий. Пламенната му защита ни струваше скъпо. Получавахме анонимни обаждания по телефона, някои от които бяха откровени заплахи. Някой запали кръст в предния ни двор. Имаше дори опити съпругът ми да бъде убит. Заловен беше мъж с бомба, опитал се да взриви къщата ни, докато спим — процесът му все още предстои, а той се преструва на невменяем. По едно време се наложи да напусна Клантън заедно с четиригодишната ни дъщеря и да отседна при родителите си. Съпругът ми носеше оръжие и все още носи, а няколко наши приятели ни охраняваха. Накрая, една нощ по време на процеса, докато той беше в кантората си, тези хора — посочи тя Денис Йоки — подпалиха къщата ни с бензинова бомба. Денис Йоки може и да не е присъствал лично, но беше член на бандата, той е един от престъпниците. Прекалено голям страхливец е, за да се покаже, затова действа винаги под прикритието на мрака. Трудно ми е да повярвам, че сме тук сега, само двайсет и седем месеца по-късно, и наблюдаваме как този престъпник се опитва да излезе от затвора.

Карла спря и вдигна листа. На изслушванията за освобождаване под гаранция рядко се явяваха красиви жени, почти деветдесет процента от участниците бяха мъже. Вниманието на всички беше приковано върху нея. Тя въздъхна и продължи:

— Къщата ни е била построена през деветдесетте години на миналия век от служител в железниците и семейството му. Той починал на първата Коледа в новата къща и тя останала собственост на семейството, докато преди двайсет години не се оказала напълно празна. Смятаха я за историческа постройка, макар че, когато я купихме, имаше дупки по пода и пукнатини по покрива. Цели три години двамата с Джейк влагахме в тази къща всеки заем до последния цент и й посветихме живота си. През деня ходехме на работа, а после до среднощ боядисвахме. Отпуските ни минаваха в лепене на тапети и лакиране на подовете. Джейк извършваше правни услуги в замяна на водопроводни дейности, озеленяване и строителни материали. Баща му пристрои стая за гости на тавана, а моят баща сложи плочи в задния двор. Мога да изреждам часове наред, но нямаме много време. Преди седем години с Джейк заведохме дъщеря ни у дома и я настанихме в детската стая. — Гласът й леко потрепери, но тя преглътна мъчително и вирна брадичка. — За щастие, тя не беше в стаята си, когато унищожиха дома ни. Често съм се питала дали на тези хора изобщо им пука. Надали. Били са решени да ни навредят колкото се може повече. — Настъпи поредната пауза и този път Джейк положи ръка върху рамото на Карла. Тя продължи: — Три години след пожара продължаваме да мислим за всичко, което сме изгубили, включително и кучето ни. Още се опитваме да заменим неща, които нямат заместител, още се мъчим да обясним на дъщеря ни какво и защо се е случило. Много е малка, за да разбере. Често ми се струва, че самите ние не можем да повярваме. И ми е трудно да приема, че днес сме тук, принудени отново да изживеем този кошмар — като всички жертви, допускам, — но сме дошли, за да застанем очи в очи с престъпника, опитал се да съсипе живота ни, и да ви помолим да разпоредите прилагане на наказанието му. Петгодишната присъда за Денис Йоки е твърде лека, твърде поносима. Моля ви, нека да я излежи цялата.