Червената лястовица [bg]

— Не, тя все още няма идея за нашата съвместна работа. Това ще дойде с времето, когато я обуча и подготвя.

— Тя? — попита Бенфорд. — Ти предлагаш да бъдеш заместен, ти, генерал в СВР, с тридесетгодишен опит начело на Американския отдел, заместен с жена? Не че имам възражения срещу пола, но в центъра ви няма жени на висши постове. Знам само за една жена, която е била в колегиума в последните тридесет години. Има младши офицери, администраторки, чиновнички, поддържащ персонал. Какъв допуск ще има тя?

— Успокой се, Бенфорд, такава личност съществува.

— Моля те, кажи!

— Доминика Егорова, племенницата на Ваня Егоров — каза Марбъл.

— Не говориш сериозно — каза Бенфорд с безизразно лице, с немигащи очи, със стабилни ръце, наливащи по още един коняк. Мълниеносни мисли святкаха една след друга в ума му. Исусе, Господи Боже мой, тя е жива! Двамата ни агенти са се запознали. Те работят заедно. Моля те, Боже, да не са си споделяли тайните, докато са похапвали борш в столовата. Младият Наш ще има много работа! И накрая последната гореща светкавица. Това може и да сработи, по дяволите!

— Кажи ми защо? — попита Бенфорд с безмерен скептицизъм. — Моля те, Володя, преди конякът да свърши и да започна да изтрезнявам.

Марбъл потупа малката масичка с показалеца си.

— Бенфорд, искам да си отвориш ушите. Това е перфектна конспирация, такава добра възможност, каквато никога не сте имали в историята на вашата служба. — Той потупваше масата при всеки важен елемент, който искаше да подчертае. — Тя е перфектното решение на нашия проблем. Обмислил съм го много внимателно. Фамилното име ѝ дава известни привилегии, поне докато Ваня не се пенсионира или не бъде премахнат, но дотогава тя ще бъде вече напред по свой самостоятелен път. Възпитаничка е на академията за външно разузнаване и завърши с отличие. Интелигентна е и има дух. — Гледайки надолу, Бенфорд въртеше столчето на чашата в ръцете си. Марбъл разбираше какво си мисли той.

— И ти, и аз знаем, че само добрата характеристика не е достатъчна — продължи той. — Но тя има мотивация, цяла планина от негодувание. Баща ѝ умря, беше изхвърлена от академията по танци и балет, тази свиня чичо ѝ я използва в елиминирането на един съперник на Путин. Изтъргува мълчанието ѝ за място в академията, но после се отметна и я прати в Школата за лястовички. Вероятно знаеш какво е това.

Бенфорд кимна.

— А после я прати в Хелзинки, предполагам, знаеш, че е била там. После оперативен провал, не по нейна вина, но имаше проблем и те я върнаха обратно, и я изтезаваха и разпитваха два месеца. В Лефортово, можеш да си го представиш, досущ както в старите времена. Мога да те уверя, че тя скоро няма да им го прости.

И съм запазил най-доброто за накрая — продължи Марбъл, облягайки се на стола си. — Знам какво мислиш, че перспективите ѝ за кариера като жена са съмнителни, че тя е на най-ниското стъпало на стълбицата, че никога, никога няма да е в състояние да получи никакъв допуск. Предлагам да ускоря кариерата ѝ, да подсигуря успеха ѝ и никога няма да ѝ се наложи да седне дори в един генералски скут, включително и в моя.

— Разбирам — каза Бенфорд. — И как ще постигнеш това — да я катапултираш в звездния небосклон?

— Ваня Егоров е обсебен от почти сигурното усещане, че в службата има къртица. — Марбъл се посочи и се засмя. — Той всъщност изпрати Доминика в Хелзинки, за да се сближи с Натаниъл, за да открие някакви улики или име, нещо за това кой е шпионинът. Знаеше ли, че Натаниъл е бил обект на разработка в Хелзинки?

Лицето на Бенфорд остана безизразно. Марбъл продължи:

— Плановете на Ваня бяха забавени от разследването за нейната благонадеждност, но тя излезе чиста и, честно, това изпитание, този епизод в Лефортово, ѝ придава повече лоск, повече блясък.

Само руснак може да мисли така — каза си Бенфорд.

— Взех я в моя отдел — каза Марбъл, — за да ѝ дам основа. Ваня неформално ме помоли да подновим операцията, използвайки Доминика срещу Нейт, и това ще я утвърди като мой близък подчинен. Ние ще изберем най-добрия момент, ти и аз, Бенфорд, после ще направим младата Егорова героиня, звезда в службата, кариерата ѝ ще бъде осигурена и няма да ѝ бъде отказано никакво повишение.

— Развръзката, Володя! — каза Бенфорд. — Става късно. Как смяташ да я направиш героиня?

— Много просто — каза Марбъл. — Доминика ще открие, че аз съм къртицата, шпионинът, и ще ме предаде.