Игри за милиарди [bg]

— И къде е мястото на Уайли във всичко това?

— Ами не се стигнало до решение. Не и тогава. Шефът и финансовият директор обявили, че искат да изчакат разумен период, за да се убедят, че Едит няма да се появи. Минавали седмица след седмица, а Джак обикалял из фирмата и говорел на всички колко се безпокои за горката стара Едит. Искал изчезването й да бъде обявено в Държавния департамент и фирмата да наеме екип от частни детективи, които да се заемат с издирването й. Колкото по-настойчиво се правел на глупак, толкова повече шефът не му обръщал внимание.

— Защо?

— Защото от правна гледна точка човек трябва да е изчезнал от три години, за да бъде приет за мъртъв. След това при липсата на завещание или наследници състоянието на Едит трябвало да премине в ръцете на държавата.

— Значи Джак и съдружниците имали известни различия.

— Известни ли, Морган? Три години такси за обслужване означавали минимум трийсет милиона. Като добавим и малко изобретателно счетоводство, при което клиентът няма как да възрази, сумата можела да нарасне значително. Защо „Примо“ да не изстискат сто милиона или може би двеста от цялата работа? Прибираш малко от каймака като бонус за добро изпълнение. Кой би разбрал? Никой нямало да потърси тези пари. И бездруго щели да изчезнат в черната дупка на държавния бюджет.

— Дотук не виждам какво лошо е направил Джак.

— Прав си, Морган. Той изглежда като ангел.

Мина малко време, преди Морган да си даде сметка за какво става въпрос.

— Така е трябвало да изглежда, нали? — попита той.

Беше риторичен въпрос.

Чарлс продължи:

— Месец по-късно шефът и финансовият директор извикали Джак на поверителен разговор. Казали му да си мълчи и да изпраща месечните суми на Едит, да инвестира останалите пари както преди и да се преструва, че всичко е нормално. Обещали да не оставят усилията му без възнаграждение. Ранното включване в числото на съдружниците било сигурно. Предложили му невероятно увеличение на заплатата, както и дял от онова, което вече наричали „бонус Едит“. — Чарлс млъкна, после добави: — Мислели си, че вече харчат милионите на Едит.

— И той се съгласил, нали? Джак е умно момче в края на краищата. — Сега вече Морган попиваше всяка дума. Беше повече, отколкото беше очаквал и отколкото си беше представял. История за порочността, алчността и мошеничеството на богатите и силните. Струваше си да седи полугол на тоалетна чиния в обществената тоалетна и да слуша разказа на Чарлс.

— Отрязал ги веднага — продължи Чарлс. — Те побеснели. След като излязъл, започнали да се чудят дали да го преназначат, или просто да го уволнят. Представи си, Морган. Между тях и богатството на Едит стоял само Джак.

— Тогава защо не са го уволнили? — попита Морган.

— Пропуснах ли да спомена неудобната клауза в договора с Едит?

— Мисля, че да.

— Джак бил неин съветник и управител на инвестициите й — подчерта Чарлс. — Не фирмата. Джак. За да се премести и цент от парите й, бил нужен подписът на Джак.