Игри на злото [bg]

Прекаляваш, скастри сама себе си Ким. Ако продължаваш така, ще обвиниш Александра Торн и в убийството на Кенеди!

Телефонът й, оставен на работния тезгях, завибрира и инспекторката не можа да сдържи усмивката си. Беше почти един часа през нощта.

Вибрацията спря и екранът светна: съобщение от Стейси. Ким го прочете с интерес.

„Ако си будна, звънни ми“.

Сърцето й се сви. Стейси никога не би й се обадила по това време, ако не беше спешно.

Ким веднага натисна бутона за набиране. Стейси вдигна на второто позвъняване.

— Добре ли си, Стейс?

— Да, шефе, всичко е наред. Слушай, да ти кажа за докторката, дето ми поръча да се поразровя около нея… Правя проверките от вкъщи, нали разбираш, за всеки случай.

— Благодаря, Стейс.

В участъка системните администратори дебнеха като копои какво се върши в Мрежата.

— Докторката има една сестра, Сара. Открих акта й за раждане, но не и смъртен акт.

— Но сестра все пак съществува?

Ким леко се изненада от този факт.

— О, да, съществува, жива и здрава си е и живее в Уелс.

Ким цялата се стегна и се подпря на тезгяха.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Омъжена е, с едно дете. Дъщеря. Обаче сменя адресите си като носни кърпички. Доста време я издирвах.

— Стейси, ти си ангел! Благодаря ти безкрайно — Ким си погледна часовника. — А сега лягай да спиш.

— Слушам, шефе — отвърна момичето и затвори.

Ким остана права, въртейки замислено телефона в ръка.

Да си красив и умен не беше престъпление и инспекторката си даде сметка, че трябва да обмисли много внимателно следващия си ход. Тя самата не показваше на света истинското си лице, а маска, внимателно и методично изградена през годините, но никога досега не беше срещала човек, подобен на Александра Торн.

Телефонът се изплъзна от ръката й.

В края на краищата всичко се свеждаше до един-едничък въпрос. Готова ли беше да влезе в тази схватка и да рискува собствения си крехък вътрешен свят, за да открие цялата истина?

Но от друга страна, какъв избор имаше?