Фурията на Първия лорд [bg]

Тя сви рамене. След това взе неговия нож и вилица и отряза хапка месо, докато говореше.

— Много неща могат да сложат край на живота. Дори на живота на алерански гражданин. Болест. Пожар. Злополука. И в крайна сметка самата възраст — тя сложи хапката месо в устата му и го наблюдава как той започва да дъвче, преди да кимне с одобрение и да започне да реже друго.

— Смъртта е неизбежна, алеранецо… за всички нас. И истината е, че всеки, когото обичаме, или ще бъде откъснат от нас, или ние ще бъдем откъснати от него. Това следва толкова естествено, колкото и нощта след залез-слънце.

— Кайтай — започна Тави.

Тя пъхна още едно парче месо в устата му и тихо каза:

— Не съм приключила.

Той поклати глава и започна да дъвче, докато слушаше.

Тя отново кимна одобрително.

— В крайна сметка, вордът не е нищо особено, алеранецо, освен ако не му позволиш да стане. Всъщност той е по-малко опасен от повечето други заплахи.

Той преглътна и каза:

— Как можеш да кажеш това?

— Защо да не мога? — отговори спокойно тя. — Помисли. Ти си доста добър в мисленето, когато решиш да го правиш. Сигурна съм, че накрая ще дойде и до теб.

Тя се изви и се протегна, вдигнала ръце над главата си. Тави установи, че лявата му ръка докосва голия й гръб. Не можеше да спре да гали нежната й кожа, едва докосвайки я с бавни кръгови движения.

— Ммм. Харесва ми. И тази рокля също ми харесва. И бижутата също — въпреки че не мога да ги нося на нощен лов. И все пак са красиви.

— И скъпи — каза Тави. — Няма да повярваш колко.

Кайтай завъртя очи.

— Пари.

— Не всеки използва обсидианови върхове за стрели като основен стандарт за търговия — каза той, усмихвайки се.

— Не — отвърна тя язвително. — Въпреки че ако на алеранците им струва пари всеки път, когато искат да убият нещо, това щеше да направи вашата човешка история много по-малко интересно четиво.

Тя го погледна за миг, усмихвайки се, след което попита:

— Мислиш ли, че бижутата са красиви, алеранецо?

Тави я докосна по бузата.

— Бих искал да те видя само с тях и с нищо друго.

Усмивката й се разшири.

— Това — каза тя — би било абсолютно неподходящо, милорд Октавиан.

Но ръцете й много бавно се вдигнаха към тила и закопчалката на роклята. Тави издаде тихо ръмжене и усети как ръката му се свива собственически около талията й.

Тропот на приближаващи копита достигна до отдалечената палатка. Пазачите, разположени на четиридесет ярда надолу по хълма по настояване на Магнус, в случай че се приближат ворди, започнаха да разменят пароли с пратеника, чийто глас звучеше високо и възбудено. Тави изпъшка и за миг опря чело в роклята на Кайтай…

— Разбира се, точно сега се случва нещо.

Кайтай се засмя тихо и каза:

— Ако искаш, можем просто да продължим.