Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Не мога да го покажа, господарке. — Изражението на създанието ставаше все по-кисело и по-кисело. — Най-добре… най-добре да ви заведа дотам.
Това я изненада.
— Върнах ти свободата, Крил…
— За което това окаяно същество ще бъде вечно благодарно, господарке. Но само един от пътищата към Грим Батол предлага известна сигурност — тук гоблинът се изпъчи, — а без мен нито елф, нито джудже ще съумее да го открие.
— Разполагаме с моето ездитно животно, дребен плъх такъв! Просто ще прелетим дотам…
— В земя на дракони? — Гоблинът се изхили истерично. — Най-добре да влетиш направо в пастта им, за да се свършва по-бързо… Не, за да стигнете до Грим Батол, ако това е истинското желание на господарката, ще трябва да пътувате с мен пеша.
Фалстад не искаше да чуе и дума за това и веднага започна да протестира, но Верееса не виждаше друг изход, освен да приемат предложението на гоблина. Крил ги бе водил съвестно дотук и макар да не му се доверяваше докрай, тя бе сигурна, че ще разбере, ако той се опита да ги заблуди. Освен това гоблинът явно нямаше нищо общо с Грим Батол, иначе какво би правил на мястото, където го намериха. Онези от неговия вид, които служеха на орките, щяха да си седят в планинската крепост и нямаше да се лутат из опасните диви земи на Каз Модан.
И ако той можеше да я отведе при Ронин…
След като прецени, че е взела правилното решение, Верееса се обърна към джуджето:
— Аз ще тръгна с него, Фалстад. Това е единственият избор, който имам.
Фалстад въздъхна и широките му рамене увиснаха.
— Т’ва е против моята преценка, но аз ще тръгна с теб, дори и само за да държа този подлец под око и да резна предателската му кратуна, ако се окажа прав!
— Крил, трябва ли да изминем целия път пеша?
Уродливото дребно създание се замисли за миг, след което отговори:
— Не. Известно разстояние можем да пътуваме с грифона. — Той отново я дари с озъбената си усмивка. — Знам точно къде трябва да се приземи звярът!
Въпреки лошите си предчувствия, Фалстад възседна грифона.
— Просто кажи накъде да поемем, дребен плъх такъв. Колкото по-бързо стигнем там, толкова по-бързо ще можем да се избавим от тебе…
Гоблинът не добави много към товара на мощното животно и скоро компанията се понесе във въздуха. Фалстад, разбира се, седеше най-отпред, за да направлява добичето си. Крил бе настанен зад него, а най-отзад бе Верееса. Елфата бе върнала меча си в ножницата, но сега държеше оголена кама, в случай че спътникът им замисля нещо.
Въпреки че упътванията на гоблина невинаги бяха напълно ясни, Верееса не усети у него дори намек за двуличие. Той ги караше да летят ниско над земята и през цялото време ги насочваше така, че да стоят настрана от големите открити площи. В далечината планината започна да увеличава размерите си.
С приближаването на целта Верееса бе обхваната от нетърпение. Но настроението й бе помрачено от факта, че дотук не бе забелязала нито следа от Ронин или от черния дракон.
И сякаш самата мисъл за дракон призова такъв като с магия. Фалстад внезапно посочи на изток, където една грамадна фигура се издигаше в небесата.
— Огромен! — извика той. — Огромен и червен, като прясно пролята кръв! Скаут от Грим Батол!
Крил се намеси моментално:
— Там долу! — посочи гоблинът една клисура. — Много места за криене, дори за грифон!
Без да има друг избор, джуджето се подчини и насочи своето ездитно животно надолу. Драконът идваше все по-близо, но Верееса забеляза, че кървавочервеният звяр се носи на север. Най-вероятно отиваше към границата на Каз Модан, където последните отчаяни бойци на Ордата се бяха събрали, за да задържат Алианса. Тя се зачуди какво ли става там. Нима хората най-накрая бяха започнали своя поход? Възможно ли бе войските на Алианса да са преполовили пътя към Грим Батол?
Дори да бе така, те нямаше да пристигнат навреме, за да облекчат нейната задача. Но близостта на Алианса можеше да й помогне в друго отношение — щеше да отвлече вниманието на орките от непосредствената защита на планинската крепост.
Грифонът кацна в клисурата и инстинктивно потърси укритие в сенките. Без да е страхливо, животното усещаше кога трябва да избегне битката.
Верееса и останалите скочиха на земята и също потърсиха скривалища. Крил се притисна до една скална стена, а по лицето му се четеше откровен ужас. Рейнджърът откри, че изпитва известно съчувствие към него.
Зачакаха, а времето се точеше едва-едва. Драконът така и не се появи. Нетърпеливият рейнджър реши да провери накъде е отлетял звярът. Намери къде да се захване и се изкатери нагоре по скалата.