Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Може би така е най-добре — отвърна тя и отправи нежен поглед на дребната фигурка.
— Така си и мислех.
Крас отстъпи и двата мъжкаря — очевидно другите консорти на Алекстраза — внимателно хванаха Кориалстраз, а после се издигнаха във въздуха. Междувременно Аспектът насочи пълното си внимание към закачуления заклинател. Доброжелателността й сега беше примесена с раздразнение.
— Този номер, който ми погоди, не беше особено приятен! Изера ме предупреди веднага и макар да знаех, че не бива, веднага дойдох да проуча… както си знаел, че ще сторя!
— Ако съм сгрешил — отвърна Крас с дълбок поклон, — приемам яростта ти и своето наказание.
Огромният дракон изсъска:
— Е, ето ме при теб. Казваш, че Демоничната душа е попаднала у някого другиго! Как се случи всичко това?
Магьосникът й разказа историята без предисловия. Изражението на Алекстраза се смени няколко пъти и част от яда й намаля. Когато разказът приключи, неверието управляваше емоциите й.
— В леговището на самия Нелтарион! Цяло чудо е, че някой от вас изобщо е оцелял! — Тя наклони глава и хвърли изучаващ поглед на Крас. — Но ти ме изненадваш все по-малко и по-малко с подобни действия. Жалко е, че след всички тези усилия дискът се е озовал в ноктите на враг, не по-малко чудовищен от онова, в което се е превърнал Земният пазител.
— Но тази на пръв поглед катастрофа ни дава шанса да спасим поне част от Калимдор, кралице моя. Най-голямата им цел е да доведат в нашия свят своя господар Саргерас…
— И ще използват Демоничната душа, за да го сторят!
— Да… което означава, че по време на този опит няма да могат да насочват силата й в друга цел. — Крас срещна погледа й с предизвикателство. — И в този момент драконите няма се боят от нея. Именно тогава Пламтящият легион ще бъде най-слаб…
— Но дискът…
— Това е и единственият ви шанс да го вземете — отбеляза той. — И ако не можете да го унищожите, със сигурност сте способни да изкривите магията му така, че Детуинг никога повече да не може да я използва.
— Детуинг — изръмжа тя. — Толкова подходящо име. Вече няма Нелтарион. Земният пазител не съществува. Наистина, сега той е Детуинг… и ти си прав, че това е единственият ни шанс да се разправим с това гнусно творение веднъж и завинаги.
Макар и Алекстраза явно да не забеляза, на Малфурион му направи впечатление, че изражението на Крас се помрачи за миг. По някаква причина магьосникът не беше изцяло честен към своята кралица. Нощният елф не каза нищо, вярвайки, че каквато и тайна да пази, заклинателят има важна причина да го прави.
— Боя се, че Малигос няма да ни помогне — промърмори огромната женска. — А Безвременният все още го няма, но ятото му е с нас. Моето и това на Изера също ще летят обединени… — Алекстраза кимна. — Да, възможно е. Прав си. Ще говоря с нея и с женските на Ноздорму. Би трябвало да мога да ги убедя.
— Бързо, надявам се.
— Мога да обещая само да опитам. — Тя разпери криле, но преди да успее да отлети, Крас отново привлече вниманието й. — Имаш още за казване?
— Само това. Старите богове също търсят диска и манипулират Легиона, за да го вземат.
Очите й се разшириха толкова силно, че Малфурион се стъписа. Алекстраза се окопити и извика:
— Сигурен ли си в това?
— Има някои въпроси… но да.
— Значи със сигурност трябва да убедя другите. Това ли е всичко, или си ми приготвил и друга изненада?
Крас поклати глава.
— Не, но е от първостепенна важност да се върнем при армията и да убедим командира им да се координира с ятата. Ако не го сторим, всичко може да се провали с лекота. Можеш ли да ни помогнеш с пътешествието? Боя се, че не мога да се доверя на силите си в момента.
Кралицата помисли.
— Да, има нещо, което мога да сторя бързо. Дръпнете се и тримата.
Крас и останалите се подчиниха незабавно, а Алекстраза отново разпери криле. В същото време златното сияние се върна, сто пъти по-ярко, но сега се концентрираше най-вече зад дракона. Стана толкова силно, че сянката на Аспекта се очерта ясно пред триото, покривайки мястото, където допреди малко беше лежал Кориалстраз.
Драконовата кралица промълви думи, които нямаха никакъв смисъл за Малфурион, макар и да чувстваше могъществото във всяка сричка. Магията на Алекстраза бе зашеметяващо силна… но с каква цел?