Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението

Но това не беше черен дракон. Присъствието му накара Крас да се засмее с цяло гърло. Оркът и нощният елф погледнаха спътника си с известно притеснение.

— Тя идва! Знаех си, че тя би дошла лично да открие дали подобно страшно предупреждение е истина!

Червеният дракон, който беше по-голям и от Детуинг, се снижи над тях. Докато Малфурион го гледаше, разпозна някои конкретни черти и разбра, че вече е виждал този гигант.

Алекстраза, Аспектът на живота, кацна внимателно до тялото на Кориалстраз. Въпреки гущеровия й вид, нощният елф с лекота разпозна твърде явните признаци на страх и тревога.

— Той не може да е мъртъв! — изрева тя. — Няма да го допусна!

Крас се затича към проснатия мъжкар, разкривайки се пред червената женска.

— И наистина не е, както ясно можеш да видиш, кралице!

Агонията й се замени с объркване, а после ярост. Алекстраза рязко изпъна шия и пастта й се озова на по-малко от метър разстояние от тялото на магьосника.

— От всички, ти най-добре би трябвало да разбираш какво ще ми коства такава жестока шега! Страхувах се, че… че ти… и той…

— О, Демоничната душа се опита — отвърна той. — Но сегашният й носител още не се е научил как да я използва, иначе сега тук щяха да те чакат четири трупа.

— Ще ми обясниш след момент — отсече Аспектът. — Първо трябва да се погрижа за него.

Тя се наведе над Кориалстраз и разпери криле, за да покрие цялото тяло на мъжкаря. После около великия Аспект се появи златисто сияние, което бързо погълна и Кориалстраз. Нежна топлина докосна Малфурион и успокои страховете му. Осъзна, че се намира в присъствието на създание, което е не по-малка част от призванието му, отколкото Изера, а може би дори и повече. Друидите работеха с живата природа и силите на света, а нима някой бе по-тясно свързан с тях от Алекстраза?

— Той е пострадал значително — отбеляза Кралицата на живота, а изражението й се смекчи. — Демоничната душа, както съвсем точно си нарекъл тази мерзост, го е наранила жестоко… но да, ще се възстанови напълно… ако му дадем възможността.

Златното сияние изчезна. Алекстраза вдигна глава нагоре и изрева.

За изненада на събралите се около нея, от небето се спуснаха още два големи червени дракона. Те описаха един кръг над тях, а после се спуснаха от двете страни на Кориалстраз. Веднъж приближили се достатъчно, се оказа, че са по-малки от своята кралица, но също толкова едри, колкото изпадналия в безсъзнание мъжкар.

— Твоята заповед, кралице моя?

— Отведете го обратно в леговището и го поставете в пещерата на сенчестата роза. Там умът и тялото му ще се възстановят по-добре. Отнасяй се с него внимателно, Тиран.

По-едрият от новодошлите сведе глава в знак на уважение.

— Разбира се, че ще го сторя, кралице.

— Ще има още по-голяма загуба на паметта — намеси се Крас, който изобщо не изглеждаше впечатлен от присъствието на толкова дракони. Но пък в крайна сметка, наложи се да си напомни Малфурион, той самият бе един от тях. — И те никога няма да се възстановят — добави магьосникът.