Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Още не е твърдо уговорено — каза Фабриций. — Но Флак хареса чутото за Аврелия, когато му гостувах в столицата преди известно време. Сега иска да види красотата ѝ с очите си.
Квинт се намръщи на собствената си наивност. Защо иначе високопоставен политик ще гостува на обикновени конници като тях?
— Стига — строго каза Фабриций. — Знаеш, че рано или късно щеше да се стигне дотук. За доброто на семейството е. Флак не е чак толкова стар и родът му е силен и с връзки. С помощта на Минуциите Фабрициите могат да стигнат далече. — Той се загледа в Квинт. — В Рим, искам да кажа. Разбираш ли ме?
Квинт въздъхна.
— Казахте ли вече на Аврелия?
— Не. — Сега беше ред на Фабриций да се намръщи. — Помислих си, че е по-добре да говоря първо с теб.
— За да ме направиш част от това ли?
— Не ми говори такива неща. Ти също ще се облагодетелстваш — рязко отвърна баща му.
В гърдите на Квинт пламна възбуда и той се намрази заради това. Беше забелязал залитанията на Аврелия по Ханон. Невъзможно увлечение за нея, но той не можеше да направи нищо по въпроса. А сега и това…
— Какво те накара да се спреш на Флак?
— От две години се опитвам да организирам нещо — отвърна Фабриций. — Да намеря подходящия мъж за семейството ни и за Аврелия. Работата е сложна, но мисля, че Флак може да се окаже подходящият. Така и така щеше мине оттук на връщане от Картаген. Аз само се погрижих поканата ми да го очаква, когато слезе на сушата.
Квинт се изненада от лукавството на баща си. Несъмнено майка му също имаше пръст в това.
— Той на колко години е?
— На около трийсет и пет — каза Фабриций. — Много по-добре от някой от дъртите пръчове, които искаха да я видят. Надявам се, че тя ще го оцени. — Замълча за момент. — И още нещо.
Квинт го погледна.
— Не задавай никакви въпроси за случилото се в Картаген — предупреди го баща му. — Това все още е държавна тайна. Ако Флак реши да сподели някои неща, тъй да бъде. Ако не иска, не е наша работа да разпитваме.
И излезе.
Квинт се отпусна отново върху топлата каменна плоча, но цялата му наслада беше изчезнала. Трябваше да иде при Аврелия веднага щом баща му приключеше разговора с нея. Нямаше представа какво да ѝ каже. Стана и се облече. Най-доброто място за наблюдение на вратата на Аврелия беше от ъгъла на таблинума. Квинт отиде в голямата приемна. Не след дълго се появи Ханон с поднос със съдове и щом видя Квинт, се усмихна.
— Очакваш с нетърпение вечерта ли? — „Защото аз да“, помисли си злорадо.
— Не бих казал — кисело отвърна Квинт.
Ханон повдигна вежди.
— Защо? Рядко посрещате гости.
Квинт с изненада откри, че вълнението му покрай евентуалните новини от Флак е притъпено от приятелството му с Ханон.
— Трудно е за обяснение — неловко каза той.
В този момент Фабриций излезе от стаята на Аврелия и тръшна вратата след себе си. По стиснатите му зъби личеше, че е ядосан.
Разговорът им моментално приключи. Ханон можеше само да гледа как Квинт влиза в покоите на сестра си. Ханон искрено харесваше Аврелия. Част от него се чудеше какво ли става, но на друга част не ѝ пукаше. Най-сетне Картаген отново беше във война с Рим.
И той по един или друг начин щеше да участва в нея.
Квинт завари Аврелия легнала на леглото. Риданията разтърсваха цялото ѝ тяло. Завтече се и коленичи до нея.
— Всичко ще е наред — прошепна и посегна да я погали по косата. — Флак ми изглежда добър човек.
Аврелия се разрева още по-силно и Квинт изруга под нос. Споменаването на името беше възможно най-лошото, което би могъл да направи. Без да знае как да реагира, той разтърка успокояващо раменете ѝ. Дълго останаха така, без да казват нито дума. Накрая Аврелия се обърна. Бузите ѝ бяха червени и мокри, а очите ѝ се бяха подули от плач.
— Сигурно изглеждам ужасно — каза тя.
Квинт ѝ се усмихна.
— Винаги си прекрасна.
Тя му се изплези.
— Лъжец.
— Една баня ще ти дойде добре — посъветва я Квинт и надяна весела физиономия. — Не мислиш ли?
Аврелия не можеше да се преструва като него.
— Какво ще правя? — нещастно прошепна тя.
— Така или иначе щеше да се случи — каза Квинт. — Защо не подходиш непредубедено? Ако се окаже, че наистина не можеш да го понасяш, татко не би те омъжил насила за него.
— Сигурно — със съмнение отвърна Аврелия и се замисли за момент. — Знам, че трябва да постъпя така, както казва татко. Обаче е толкова трудно, особено като… — Гласът ѝ замря и очите ѝ отново се напълниха със сълзи.
Квинт сложи пръст на устните ѝ и прошепна: