В долината на смъртта

— А натам нали се насочиха и марикопите и апачите, защото Желязната стрела иска да спипа Сребърния мъж.

— Предполагам, че ще се срещнем с тях край Колорадо…

След кратко съвещание малкият отряд потегли. Шосета като в Европа и източната част на щатите тук нямаше, а нощта беше толкова тъмна, че само благодарение на изострените сетива на тези мъже бе спазвана посоката.

В рамките на четири часа бе изкачен гребенът на планината. Огнената ръка и Винету, които яздеха начело, спряха, за да си поемат дъх животните.

— Е, Сам — обърна се Олд Файерхенд към дребния трапер, — имам една задача за теб. Доверяваш ли се на способностите си сам да намериш Юма?

— Egad! Толкова слабо развит ли смяташ, че е нюхът ми? Какво трябва да направя там?

— Нищо друго, освен да си държиш очите отворени и да се оглеждаш за платноходката. Вероятно ще можеш после да ни посрещнеш с полезна информация.

— И къде ще се срещнем?

— В най-близко разположената до брега пивница.

— В такъв случай знам всичко, ако не се лъжа. Go on[55], Мери!

В следващия миг Сам бе изчезнал в нощната тъма. Останалите продължиха по-бавно.

Още преди обяд Сам видя в далечината хълма на брега на Колорадо, където е разположен форт Юма. След още половин час вече яздеше към реката между дървените навеси и дъсчените бараки, от които по онова време се състоеше селището Юма. Откри там кръчмата, върза мулето зад постройката и се отправи към салона, където по толкова странен начин се събра с Дейвид Линдсей и бе споменато името на великия уестман, който някога бе негов ученик.[56] Сам, комуто историята на Адлерхорст вече не беше непозната, знаеше, че този оригинален англичанин е вуйчо на Херман, ала премълча, че племенникът му се намира наблизо.

— Значи наистина сте решил да догоните платноходката? — попита той сър Дейвид, когато боцман Джон Форнър приключи с разказа си.

— Дейвид Линдсей съм. Каквото съм казал, важи. Yes.

— Много добре. В такъв случай лодката няма да стигне далеч, ако не се лъжа.

— No. Скоро ще я настигнем и… heigh-day[57], кои пък са тези типове?

Всички обърнаха глава към вратата.

Внезапно се бе донесъл конски тропот и Дик Стоун и Уил Паркър влязоха.

— Това са моите бойни другари — представи Сам двамата. — И между впрочем пред очите ви са най-големите грийнхорни, които нявга Дивия запад е виждал, хи-хи-хи-хи!

— А онзи там? Това може да е само…

Сякаш някаква невидима фигура дръпна от стола англичанина и го принуди да тръгне към мъжа, когото позна, макар още да не го бе срещал. Но неговият образ живееше в него, а от разказите на приятеля му Кара Бен Немзи бе израсло в душата му горещото желание да срещне някой ден в живота си този мъж.