Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Макар че бе ръководителка на дома „Грифиндор“, професор Макгонъгол се бе появявала в общата стая само веднъж, и то за да направи изключително мрачно съобщение. Затова сега Хари и Рон я гледаха, стиснали едновременно „Светкавицата“. Хърмаяни ги заобиколи, седна, взе най-близката книга и скри лице зад нея.
— Това е тя значи, а? — светнаха мънистените очи на професор Макгонъгол, която отиде направо до камината и впери поглед в „Светкавицата“. — Госпожица Грейнджър току-що ме уведоми, че някой ти е изпратил метла, Потър.
Хари и Рон погледнаха Хърмаяни. Личеше си как челото й се изчерви над ръба на книгата, която впрочем бе обърната наопаки.
— Може ли да я видя? — попита професор Макгонъгол, но не изчака отговора, а направо издърпа метлата от ръцете им. Огледа я внимателно от върха на дръжката до края на клонките. — Хм… И нямаше изобщо никаква бележка към нея, така ли, Потър? Нито картичка, нито дори две думи?
— Не — потвърди Хари в недоумение.
— Разбирам… — каза професор Макгонъгол. — Е, боя се, че трябва да я прибера, Потър.
— М-м-моля? — едва изрече Хари и скочи на крака. — Защо?
— Трябва да проверим дали няма някакво проклятие, заложено в нея — отвърна професор Макгонъгол. — Аз, естествено, не съм специалист по това, но съм сигурна, че Мадам Хууч и професор Флитуик ще я разглобят и ще…
— Да я разглобят?! — повтори Рон, сякаш професор Макгонъгол бе полудяла.
— За няколко седмици ще е готова — продължи професор Макгонъгол. — Ще ти я върнем, щом се уверим, че е чиста.
— Нищо й няма — настояваше Хари с вече разтреперан глас. — Честно ви казвам, професор…
— Ти не би могъл да знаеш, Потър — опита се като че ли да го успокои професор Макгонъгол. — Поне докато не си летял с нея, а това, боя се, е изключено, преди да се уверим, че не е омагьосана. Ще те държа в течение.
Професор Макгонъгол се обърна и понесе метлата през портрета, който се затвори зад гърба й. Хари остана загледан след нея, все още стискайки в ръце лака за полиране за дървени дръжки. Рон обаче веднага се нахвърли върху Хърмаяни.
— Защо ти трябваше да разправяш на Макгонъгол?
Хърмаяни захвърли настрана всичките си книги. С все още поруменяло лице, тя се изправи предизвикателно срещу Рон.
— Защото си помислих, а и професор Макгонъгол се съгласи с мен, че тази метла вероятно е изпратена на Хари от Сириус Блек.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
ПОКРОВИТЕЛЯТ
Хари разбираше, че Хърмаяни го бе направила от загриженост, ала не можеше да не й се сърди. За няколко кратки часа той бе притежавал най-добрата метла на света, а ето че заради приятелката си вече не знаеше дали някога ще я види отново. Беше сигурен, че на „Светкавицата“ й няма нищо, но в какво ли състояние щеше да се окаже след всичките тестове против проклятия, на които щяха да я подложат?
Рон обаче не можеше да прости на Хърмаяни. Според него разглобяването на „Светкавицата“ си беше истинско престъпление. Хърмаяни, която бе убедена, че е действала за доброто на Хари, започна все по-рядко да влиза в общата стая. Хари и Рон предположиха, че се е настанила в библиотеката, и не се опитваха да я убеждават да се върне. Така или иначе, всички бяха доволни, когато другите ученици се прибраха малко след Нова година и кулата на „Грифиндор“ пак се изпълни с глъчка.
Ууд дойде при Хари вечерта преди първия ден на новия учебен срок.
— Добре ли прекара Коледа? — попита той и без да чака отговор, седна, сниши глас и каза: — Доста мислих по Коледа, Хари. За последния мач, нали знаеш… Ако дименторите дойдат и на следващия… ние… искам да кажа… не можем да си позволим ти да… такова…
Ууд млъкна и обърна поглед встрани.
— Аз вече взимам мерки — побърза да каже Хари. — Професор Лупин обеща да ме тренира да се защитавам от дименторите. Ще започна тази седмица, той каза, че ще намери малко свободно време след Коледа.
— Аха — каза Ууд и погледът му се проясни. — Ами в такъв случай… не искам да се лишаваме от търсач като теб, Хари. Поръча ли си вече нова метла?
— Не съм — отвърна Хари.
— Какво?! По-добре побързай… да не смяташ да излезеш на оня „Метеор“ срещу „Рейвънклоу“?
— Той получи за Коледа „Светкавицата“! — обади се Рон.