Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Пени — измърмори той върху устните й. — Това бе адски хубаво. — Изглеждаше неподправено разтърсен. После я помоли: — Кажи ми, че си добре.
— Повече от добре съм — увери го тя.
Екстаз свиваше стомаха й, издигайки я все по-високо и по-високо.
Всяко дълбоко нахлуване я приближаваше все повече до ръба на пълното удоволствие.
— О, Джо — извика тя, изживявайки докрай оргазма, който избухна в нея.
Усети го да потръпва и стене. Беше толкова невероятно, че тя, обикновената Пени, можеше да му въздейства по този начин!
В края на бурното преживяване те се притиснаха здраво един към друг, замаяни и разтърсени. Единственото, което се чуваше, бе накъсаното им дишане.
— Трябва да седна — най-накрая призна Джо. Той намери пейката и се строполи, като я придърпа в скута си. — Коленете ми треперят — каза със самоирония. Хвана лицето й между дланите си и я целуна. — Ти беше невероятна.
— Не е нужно да казваш това — увери го тя.
Усмивката му изчезна.
— По дяволите, Пени, не те лаская. Говоря сериозно. Това беше… — той търсеше най-подходящата дума. — Невероятно.
Тя можеше да види, че е сериозен, както и изненадан от факта, че си паснаха така добре в секса.
— Да, наистина — съгласи се, чудейки се какво беше направило изживяването толкова специално.
Те си размениха продължителни погледи, като че ли отново се преценяваха и си създаваха първоначални впечатления.
— Не е нужно да се тревожиш, че сега имам някакви очаквания — почувства се задължена да го увери тя.
Думите й го слисаха.
— Пени! — запротестира Джо.
— Зная, че не си от типа… мъж за една жена — прекъсна го тя и си даде сметка, че презервативът най-вероятно се бе скъсал. Нима не го беше грижа? — За мен това не е проблем. Искам винаги да сме откровени един с друг. Просто имах нужда… отново да се почувствам секси.
— Щастлив съм, че можах да ти помогна — каза той меко, но малко отчуждено. И тогава повдигна глава, ослушвайки се. — Като че ли някой звъни на вратата.
Пени изстена.
— Може би ще си тръгнат, ако не отвориш — предложи тя.
Още не бе готова да позволи на този момент да свърши.
— Добра идея — откликна Джо.
Погледът му се върна върху лицето й, преди да се наведе и да я целуне бавно и страстно. Можеше да усети как бърза да се върне обратно в нея.
Далечното звънене на вратата престана.
Пени тайно ликуваше. Джо изглеждаше като човек, който има намерение да повтори това, което бяха направили току-що, отново и отново.
— Стани за малко — предложи той със странна, едва забележима усмивка.
Тя така и не разбра какво точно е намислил, защото виковете на Лия заглушиха шума на течащата вода.
— По дяволите — изруга Пени, долавяйки отчаяние в гласа на сестра си.
Джо спря водата.
— Кажи й, че си вътре с мен — предложи той.
— Тук съм, Лия, до джакузито на Джо. Какво искаш? — не можа да се престраши да й каже, че Джо е с нея.
Мърморене и подсмърчане предшестваха тропота на стъпки из двора.
— Знаеш ли колко е часът? — попита Лия. — Дванадесет и половина. Няма ли да се прибираш?
— Струва ми се разстроена — прошепна Пени и взе кърпата, която Джо пъхна в ръцете й.
— Говори с нея — насърчи я той, докато разгъваше своята хавлия.
— Добре ли си, Офелия? — извика Пени, увивайки се, за да се стопли.
Студен въздух се прокрадваше през отворите в горната част на кабината.
— Не знам, аз… — тя внезапно млъкна с глухо ридание. — Просто съм объркана. Исках само да поговорим, но ти така и не се прибра.
Сестра й отправи към Джо измъчен поглед.
— Тя има нужда от теб — промълви той. — Отивай.
Пени сграбчи кърпата със съжаление. Отчаяно искаше да остане с любимия си мъж тази нощ и да осъществи всичките си фантазии.
— С Джо ли си там? — попита внезапно Лия с недоверчив тон.
— Веднага излизам — обеща Пени.
— Не, не, добре съм! Моля те — отстъпи бързо по-малката. — Остани. Не исках да ви прекъсвам.
С въздишка, Пени погледна отново Джо. Искаше й се да заплаче, защото моментът бе свършил и магията бе развалена.
— Тя има нужда от теб — повтори мъжът. — Няма проблеми. Знам къде да те намеря — допълни с вълча усмивка.
— Благодаря. Може ли да ми подадеш дрехите? — тя посочи към една лавица зад него.
— Разбира се. Не забравяй това — добави той, навеждайки се, за да вземе двете подгизнали парчета от бикините на Лия.