Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Когато дон Хуан се върна, аз му разказах каквото бях наблюдавал в сянката.
— Добро начало — каза той. — Един воин може да разкаже всякакви неща за сенките.
После ми предложи да взема камъчето и да го заровя някъде.
— Защо? — попитах аз.
— Дълго време си го наблюдавал — каза той. — У него вече има нещо от теб. Един воин винаги се старае да повлияе на силата на правенето, като я промени в неправене. Правене ще бъде, ако оставиш камъчето да си лежи ей там, защото то си е просто едно малко камъче. Неправенето ще означава да продължиш да се занимаваш с това камъче, сякаш то е нещо далеч повече от един обикновен камък. В този случай камъчето се е пропивало в теб дълго време и сега то — това си ти и като такова не можеш да го оставиш да си лежи на земята, а трябва да го заровиш някъде. Ако имаш лична сила, обаче, неправенето ще се състои в това да превърнеш камъчето в силен предмет.
— Мога ли сега да направя това?
— Животът ти не е толкова напреднал, за да го правиш. Ако можеше да виждаш, щеше да разбереш, че твоята сериозна загриженост е превърнала това камъче в нещо съвсем непривлекателно, затова най-доброто, което можеш да направиш, е да изкопаеш една дупка, да го заровиш и да оставиш земята да погълне тежестта му.
— Вярно ли е всичко това, дон Хуан?
— Да се отговори с „да“ или „не“ на твоя въпрос е правене. Но тъй като ти учиш неправене, трябва да ти кажа, че действително няма никакво значение дали всичко това е вярно или не. Тъкмо тук един воин има предимство над обикновения човек. Един обикновен човек се интересува дали нещата са истински или не, докато воинът не се интересува. Един обикновен човек постъпва по определен начин с нещата, за които знае, че са истински, и по различен начин с ония, за които знае, че не са истински. Щом е казано, че нещата са истински, той действа и вярва в това, което прави. Но ако е казано, че нещата не са истински, те не го интересуват повече или той не вярва в онова, което прави. От друга страна, един воин действа и в двата случая. Ако е казано, че нещата са истински, той ще действа, за да прави. Казано ли е, че нещата не са истински, той пак ще действа, за да не прави. Разбираш ли ме?
— Не, въобще не разбирам какво имаш предвид — казах аз.
Думите на дон Хуан ме настървиха. Не можех да схвана какво казва. Заявих му, че това са брътвежи, че той ми се подиграва, и казах, че аз не съм безупречен дори по отношение на онова, което най-обичам да правя: говоренето. Той наистина се развесели от словесната ми тирада и я намери за грешна и неадекватна.
— Щом си решил всичко да оправиш с устата, бъди тогава устат воин — каза той и се разтресе от смях.
Почувствах се унижен. Ушите ми забръмчаха. Усетих неприятна топлина в главата си. Бях действително смутен и вероятно зачервен в лицето.
Станах, упътих се към чапарала и зарових камъчето.
— Позаядох се малко с теб — каза дон Хуан, когато се върнах и отново седнах. — И въпреки това зная, че щом не говориш, значи, не разбираш. Говоренето за теб е правене, но говоренето не е подходящо и ако искаш да узнаеш какво искам да кажа с това неправене, нужно е да направиш едно малко упражнение. Тъй като в момента се занимаваме с неправене, няма значение дали сега ще направиш упражнението или в рамките на следващите десет години.
Накара ме да легна, пое дясната ми ръка и я преви в лакътя. После обърна китката, докато дланта се извие напред: сви пръстите ми, така че ръката ми да заеме положение, сякаш държи бравата на врата, а сетне започна да движи цялата ми ръка напред и назад, описвайки кръгове, което приличаше на тласкане и дърпане на лост, прикрепен към колело.
Дон Хуан каза, че един воин извършвал такова движение винаги, когато искал да изтласка нещо от тялото си, нещо като болест или нежелано чувство. Правел го, за да изтласква и издърпва въображаема противодействаща сила, докато не усети, че някакъв тежък предмет или твърдо тяло спира свободните движения на ръката. При това упражнение неправенето се състоеше в непрекъснатото му повтаряне, докато с ръката човек почувства тежкото тяло, независимо от факта, че човек никога не би могъл да повярва във възможността да го почувства.
Задвижих ръката си и след малко китката ми се вледени. Бях започнал да чувствам някаква мекота в ръката си. Сякаш гребях с гребло в някаква тежко подвижна и лепкава течност.