Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Дон Хуан се огледа, а сетне посочи голяма скала.
— Онази скала там е скала поради правенето — каза той.
Спогледахме се и той се усмихна. Почаках за обяснение, но той запази мълчание. Накрая се наложи да кажа, че не разбирам какво има предвид.
— Това е правене! — възкликна той.
— Моля?
— Това също е правене!
— За какво говориш, дон Хуан?
— Правенето е онова, което превръща тази скала в скала и този храст в храст. Правенето е това, което те превръща в теб самия и мен — в мен самия.
Казах му, че неговото обяснение не обяснява нищо. Той се разсмя и се почеса над слепоочията.
— Това е лошото на говоренето — каза той. — Винаги обърква нещата. Ако човек започне да говори за правенето, винаги завършва с разговор за нещо друго. По-добре направо да се действа. Тази скала например. Да я гледаш е правене, а да я видиш е неправене.
Трябваше да призная, че думите му нямаха никакъв смисъл за мен.
— Имат! Имат! — възкликна той. — Но ти си убеден, че нямат, защото това е твое правене. Такъв е начинът, по който ти постъпваш спрямо мен и света.
Отново посочи скалата.
— Тази скала е скала заради всичките неща, с които знаеш какво да правиш — каза той. — Аз наричам това правене. Един учен човек например знае, че скалата е скала само заради правенето, затова ако той не иска скалата да е скала, просто трябва да не прави. Разбра ли какво имам предвид?
Въобще не го разбирах. Той се разсмя и направи нов опит да ми обясни.
— Светът е свят, защото ти знаеш правенето, нужно да го превърне в такъв — каза той. — Ако не знаеше неговото правене, светът щеше да бъде различен.
Той ме заразглежда с любопитство. Спрях да пиша. Исках просто да го слушам. Продължи да ми обяснява, че без това правене около нас няма да има нищо познато.
Той се наведе, взе от земята между палеца и показалеца на лявата си ръка малко камъче и го вдигна пред очите ми.
— Това е камъче, защото ти знаеш правенето, нужно да го превърне в камъче — каза той.
— Какво казваш? — попитах аз с най-неподправено недоумение.
Дон Хуан се усмихна. Изглежда се опитваше да прикрие известно чувство па лукава радост.
— Не зная защо си толкова объркан — каза той. — Ти си избра думите като средство за общуване. Трябва да си на седмото небе от радост.
Погледна ме загадъчно и повдигна два-три пъти вежди. После отново посочи малкото камъче, което държеше пред очите ми.
— Казвам, че превръщаш ей това в камъче, защото знаеш правенето, нужно за него — каза той. — А за да спреш света, трябва да спреш правенето.
Сякаш му беше ясно, че още не съм го разбрал, и се усмихна, клатейки глава. После взе една вейка и посочи неравния ръб на камъчето.
— При това малко камъче — продължи той — първото нещо, от което зависи правенето му, е да го смали до такъв размер. Затова най-правилно е, както би сторил и един воин, ако иска да спре света, да уголеми малкото камъче или всяко друго нещо чрез неправене.
Той стана и постави камъчето върху един по-голям камък, а после ме помоли да пристъпя и отблизо да го разуча. Каза ми да погледна дупчиците и извивките на камъчето и да се опитам да схвана най-дребните подробности. Каза, че ако откроя подробностите, дупчиците и извивките ще изчезнат и аз ще разбера какво означава неправенето.
— Днес това проклето камъче май ще те подлуди — каза той.
Трябва да съм имал доста слисан вид. Той ме погледна и гръмогласно се разсмя. После се престори, че се ядосва на камъчето и го удари два-три пъти с шапката си.
Подканих го да изясни целта си. Заспорих, че ако направи някакво усилие, ще съумее да обясни каквото поиска.
Той ме изгледа хитро и заклати глава, сякаш положението беше безнадеждно.
— Разбира се, че всичко мога да обясня — каза той разсмян. — Но ти ще го разбереш ли?
Останах смаян от намека му.
— Правенето ти помага да разграничиш камъчето от големия камък — продължи той. — Ако искаш да научиш неправенето, да кажем например, че ще трябва да ги свържеш.
Посочи малката сянка, която камъчето хвърляше на големия камък, и каза, че ги свързва не сянката, а лепило. После се обърна и се отдалечи, заявявайки, че ще дойде по-късно, за да провери какво правя.
Дълго време се взирах в камъчето. Не можех да съсредоточа вниманието си, на най-дребните подробности в дупчиците и извивките, но мъничката сянка, която камъчето хвърляше върху големия камък, ставаше страшно интересна. Дон Хуан беше прав: приличаше на лепило. Движеше се и се местеше. Имах впечатлението, че се отцежда изпод камъчето.