Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Софи не можа да не се усмихне в отговор. Просто не можа. Райдър много точно й бе описал сестра си — висока, слаба, хубава и дружелюбна като кученце.
Софи пристъпи напред:
— Аз съм София Статън-Гревил. Впрочем, това вече не е така. Аз съм София Шербрук, съпругата на Райдър. А това е брат ми Джеръми.
Синджън зяпна измокреното, премръзнало момиче, облечено в окъсяла муселинена рокля, която Райдър би намерил направо за ужасна.
Не беше възможно…
— О, скъпа, наистина ли? Като си представя само — Райдър женен! Умът ми не го побира. Мислех си, че никога няма да се ожени, след като толкова обожава жените и…
— Достатъчно, Синджън.
Графът, помисли си Софи, и застина. Той не приличаше на Райдър, нито на Синджън. Беше широкоплещест й мускулест и въпреки височината си никак не беше слаб — раменете му бяха широки като вратата. Имаше черни като нощта коси и очи, изглеждаше зъл и свиреп и тя не можеше да си представи какво друго би могъл да направи с тях, освен да ги изхвърли на дъжда. Той внимателно я огледа. Софи знаеше как изглеждат и двамата с Джеръми и изведнъж си спомни за Райдър, когато й казал, че ако брат му е на неговото място, ще се справи с нея на часа, без да си играе игрички като него.
Графът се усмихна и в миг се промени. Софи чу как Джеръми рязко изпусна дъха си.
— Простете на сестра ми, че още от вратата ви засипа с въпроси. Не беше честно от твоя страна, хлапе. Е, аз съм Дъглас Шербрук, братът на Райдър. Добре дошли в Нортклиф Хол!
Софи се поклони и каза тихо:
— Аз съм София, а това е брат ми Джеръми. Райдър остана в Ямайка, но много скоро ще се върне. О, всичко е толкова сложно…
Тя замлъкна, после бръкна в чантичката си и подадена графа писмото от Райдър.
— Седнете, моля. Синджън, направи нещо полезно — кажи на мисис Пийчъм да изпрати чай и малко сладки. Гостите ни изглеждат доста уморени.
— Добре, Дъглас — рече Синджън и потри ръце: — Чакайте само Алекс, другата ми снаха, да разбере! Аз само…
— Тръгвай, хлапе!
Синджън излезе, но преди това успя да намигне на Софи.
— Извинете нахалството на сестра ми — рече Дъглас, докато отваряше писмото, — но все още никой не е успял да я накара да си държи езика зад зъбите.
— О, защо, толкова беше мила, и никак не ме притесни!
— Нито пък мен — обади се Джеръми.
— Честно казано и мен не ме притеснява. А сега ме извинете за момент — отвърна графът и зачете писмото.
Софи изобщо не знаеше какво му е писал Райдър. Докато пътуваха, много пъти си беше задавала този въпрос, а веднъж дори се опита да разтопи печата на свещта, но бързо се отказа — с лошия си късмет, ако го отвореше, сигурно щеше да си проличи и графът можеше да я вземе за някоя измамница. Представяше си как щеше да й се заканва с пръст, докато я изхвърляха през вратата. И сега стоеше, напрегната и нещастна, като затворник, който очаква присъдата си. Графът внимателно прочете писмото, после я погледна и чертите му изведнъж се смекчиха, а в очите му проблесна весело пламъче. Целият стана някак по-приветлив. Софи с облекчение забеляза промяната — през последните две години се беше научила добре да чете по мъжките лица.
— Райдър ми пише за някаква неприятност, с която сте се справили задоволително.
Софи се надяваше, че тя не е част от тази неприятност.
— Да — каза предпазливо и замръзна в очакване.
— Пише ми също така да те наричам Софи. Според него София звучало като име на руска принцеса, чиито вени са сковани в лед, докато ти си била топла и ласкава.
— Така ли пише?
— Брат ми винаги излага същината на нещата, Софи, и никога не си губи времето с изтъркани фрази. А за теб, Джеръми, пише, че си най-страхотният от всичките му шуреи, така че веднага да ти предоставя кон.
— Наистина ли? Но, сър, та това е ужасно — ами че аз съм единственият му шурей.
— Е, такъв си е Райдър. И ме моли да се грижа за вас, докато се завърне у дома.
Братът и сестрата се вторачиха в граф Нортклиф. А Дъглас Шербрук прекрасно разбираше, че са се опасявали от него. Когато Холис му съобщи, че снаха му очаква да го види, той се разсмя и гласно изрази учудването си от нахалството на поредната любовница на Райдър.
— И казваш, че води някакво дете, така ли беше? Момче на десетина години? Не е възможно, Холис. Та Райдър не е достатъчно възрастен, за да има такова голямо дете.
Но Холис не се засмя с него, а остана напълно спокоен и каза, без да го погледне:
— Не се дръжте зле с нея, милорд. Да не сбъркате. Тя наистина е тази, за която се представя.
Вярно, че двамата изглеждаха като мокри мишки. Пък и Софи не беше кой знае каква красавица и по нищо не приличаше на жените, с които Райдър обикновено се забъркваше. Но лицето й беше миловидно, а чертите й издаваха гордост и упорство. И брат му наистина се беше оженил за нея. Трудно му бе да повярва, макар да държеше доказателството в ръцете си. Трудно му бе да повярва и все пак Холис беше й повярвал още в първия миг.