Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Не можем да си позволим да се надяваме на бунт — изтъкна Кайлин. — Градът е прекалено голям и шансовете за успех са нищожни. Чаросплетниците ще унищожат с лекота всеки подбутител на размирици. Без протекцията на Аления орден хората няма да могат да се организират, а ние сме толкова малко, че не можем да осигурим защитата на силите на Империята, камо ли на гражданите й. — Тя обходи с поглед присъстващите. — Пасивната съпротива е най-доброто, на което можем да се надяваме, ала дори тази надежда е доста рехава. Разпространяването на съобщението няма да е лесна задача, а и Аления орден няма да може да вземе участие в нея, защото не се осмеляваме да действаме в градовете на вещерите. Дори не можем да си позволим да използваме таланта на Лусия да проникне при тях насън, понеже рискът е прекалено голям.
— Тогава какво предлагате? — попита Хикен, без дори да се опитва да прикрие презрението си. — Да не правим нищо, така ли?
— Това не е толкова лошо, колкото звучи — отбеляза бараксиня Емира. Тя бе жена на около тридесет жътви, с дълга и права кестенява коса и обикновено лице. — В последно време силите на Чаросплетниците намаляват. Възможно е армиите им да изнемогват от глад заради покварата в земята. И тяхното, и нашето време изтича. Въпросът е кой ще рухне пръв.
— Шпионите ни не могат да потвърдят със сигурност, че силите им наистина са намалели в сравнение с преди — изтъкна Юги. — Освен това не знаем точното количество на провизиите, с които разполагат. В най-добрия случай можем само да гадаем.
— Но ако намерим някакъв начин да ги спрем или поне да ги задържим за известно време, може да наклоним везните в наша полза — каза Емира.
— За съжаление няма такъв начин — поклати глава Кайлин. — Това е същината на проблема. Единственото ограничение за бързината, с която могат да унищожат градовете ни, е необходимостта от подновяване на ресурсите на фейа-корите.
— Ами ако се изтеглим в планините? — предложи един от членовете на Либера Драмач. — Щом не можем да се изправим директно срещу тях, нека се разпръснем и предприемем тактика на разбойнически банди.
Юги кимна.
— Може би това е последната ни възможност. Но си мисля, че изправим ли се срещу фейа-корите само с мечове и топове, това със сигурност ще е краят ни. А ако вещерите направят с Префектурите това, което сториха с вече завладяните от тях територии, недостигът на провизии ще се усети още по-силно, а в планините едва ли ще можем да намерим някаква храна.
— Има и друга възможност — каза предводителката на Аления орден. — Да започнем да унищожаваме вещерските камъни.
— Нали вече опитахме — подметна Хикен. — И се оказа пълен провал.
— Не — възрази Кайлин. — В Утракса подценихме Чаросплетниците. Реакцията им обаче показва, че можехме да успеем, ако бяхме получили възможност за действие.
— Защо не обясниш на нашите гости и всички присъстващи за какво точно става въпрос? — помоли я Кайку. Ткиуратците не бяха казали нито дума от началото на срещата. Те знаеха съвсем малко за развоя на ситуацията в Сарамир, ето защо предпочитаха да слушат внимателно, за да научат повече за сегашното състояние на нещата.
Предводителката на Аления орден нямаше нищо против.
— Когато събрахме необходимите сили, за да нападнем вещерския манастир, разположен западно от тук, от другата страна на езерото Ксемит, Аленият орден имаше и друга цел освен унищожаването на вещерския камък. Искахме да се сдобием с него и да научим повече за същността му. Благодарение на собствените ни наблюдения как нараства силата на Чаросплетниците с всеки следващ вещерски камък, който пробудят, и информацията, която Лусия получи от духа в Алскайн Мар в разлома Ксарана, заключихме, че всички камъни са свързани по начин, наподобяващ нещо като мрежа или паяжина. Вярвахме, че можем да използваме тази взаимосвързаност, за да проследим местонахождението на другите вещерски камъни, след което да се захванем и с тяхното разрушаване. Вместо една победа щяхме да получим няколко наведнъж.
Присъстващите не издадоха и звук; единствено шепотът на нощния бриз нарушаваше неестествената тишина. Температурите бяха паднали и беше станало хладно, но не дотам, че да бъде неприятно.
— Изобщо не получихме тази възможност. Преди да успеем да проникнем в камерата, където се намираше вещерският камък, той бе унищожен. Предполагаме, че Чаросплетниците са използвали експлозиви. Никога не сме очаквали, че ще направят подобно нещо; те винаги са ценели вещерските камъни повече от всичко друго — дори повече и от собствения си живот. Явно бяха сметнали, че е по-важно да защитят безопасността на другите вещерски камъни, ето защо са предпочели да унищожат едно от находищата си, вместо да ни дадат шанса да узнаем повече за мрежата. — Високата жена изгледа присъстващите и тонът й стана по-твърд. — Според мен това не беше провал. Все пак успяхме да се доберем достатъчно близо до вещерския камък, за да го зърнем, преди да бъде взривен. Оттогава минаха две години, но ние не пропиляхме напразно това време. Подложихме на прецизен анализ това, което научихме в Утракса, и сме твърдо решени да предприемем нови действия, за да се сдобием с вещерски камък. И този път ще ги унищожим всичките.