Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Никой не е казал, че той е отвличал когото и да било — отбеляза тя. — Думата беше: хванати в клопка.
— Съжалявам. От това, което слугите ви казаха днес, разбрах, че сте били отвлечени…
Сега той започна да го усуква, хвърляйки думите си като стръв, но беше направил грешка и го съзнаваше.
— Сега в безопасност ли сте? — попита направо той, като се опитваше да излезе от неловкото положение. — Една такава дама, като твоята, е винаги прицелна точка за негодниците. Вие изглеждате прекрасно и сте чудесна партия за брак.
— Лорд Уилям ще се погрижи за това през август.
Уилям се разсмя, опитвайки се да разсее необичайното напрежение, което се беше създало между годеницата му и неговия приятел.
— Сора, каза го така, като че ли аз ще те изцеря от красотата ти в нашия сватбен ден.
— Нищо подобно — каза много сериозно тя. — Просто няма да бъда повече „чудесна партия за брак“, когато съм омъжена за теб и ти бъдеш отговорен за моето благополучие. Това ще те изцери от безразсъдството ти.
— Съжали ме, приятелю — каза насмешливо Уилям. — Тя вече започва да ми натяква.
— Това е характерна женска черта. Тя ти натяква, защото те обича — каза Никълъс, извърна погледа си от красивото лице на Сора и погледна към Уилям, който се раздвижи неловко. — Но ти трябва да й простиш, защото рядко се среща такава красота като нейната.
Уилям сведе поглед към ръцете си, свити в юмруци върху масата. Да, тя беше красавица, истинска красавица. Тя превръщаше всеки обикновен мъж във възвишен герой, без да съзнава, че видът й събужда рицаря в душата и на най-грубия селянин. Той се чудеше дали някога щеше да спре да се възхищава, наблюдавайки това лице на Богородица, лице, в което гореше огънят на непоколебима храброст. Той вдигна поглед към нея и отново бе хванат в клопката й. Притежаваше ли я наистина? Наистина ли я беше довел до пълно любовно изтощение, след като се бяха любили? Тя изглеждаше толкова невинна, толкова недосегаема, като дете, като жена.
Тя му се доверяваше безрезервно, вярваше във всичко, което той й казваше. Той беше наслоил една погрешна сигурност в нея. Който и да беше този, който се опита да ги убие, той щеше да присъства на тяхната сватба. Уилям можеше да се грижи за себе си, но тя беше жена, нежна, деликатна, а сега той вече познаваше собственическото чувство, за което никога преди това не беше и мислил. Способността да защитава себе си никога не бе поставяна под съмнение, но този негодник щеше да знае, че именно тя е слабото му място. Мисълта за Сора, отвлечена, сама, сляпа и уплашена, го караше да се поти от страх, както никоя друга заплаха не можеше да го накара да се почувства. Щеше да я опази, реши той. Някак си щеше да я опази.
12.
Хладният нощен въздух бе изпълнил дневната стая, която се намираше на втория етаж на замъка, и Сора разтърка ръцете си, за да ги постопли. После бързо се съблече, сложи нощницата си и се мушна между завивките. В леглото беше приятно топло, тъй като някой беше поставил съдове с гореща вода и го беше приготвил за спане.
Слугинският персонал бе получил отговор на съмненията си. През изминалата седмица, след като Уилям се беше върнал с подписания брачен договор, тя беше третирана като господарка на замъка.
Сора докосна устните си с върха на пръстите. Те още пазеха вкуса на познатата, нарочно лишена от страст целувка, която Уилям постави върху устните й, когато я изпрати до стаята й, а след това бързо си тръгна. Вкусът беше приятен; имаше усещане за силно желание и уважение. Той нямаше да спи с нея, нямаше да й въздейства с вълшебството на тялото си, поне дотогава, докато имаха компания в замъка.
Никълъс беше останал с тях през юли и през първите седмици на август.
Тя издаде кратко, яростно възклицание и зарови глава във възглавницата. Дявол да го вземе, та той им гостуваше толкова дълго време! Дявол да я вземе тази почтеност на Уилям! Никой друг мъж не можеше да господства над нейните чувства като него. Никрй друг мъж не можеше да я накара да се почувства виновна за това, че беше такава, каквато е.
Недостойна. Посредствена.
Ако трябваше да се омъжи за Уилям — а тя щеше да го направи, защото това беше правилното решение, без значение, че така задоволяваше и желанието на сърцето си — тя трябваше да надмогне това чувство на малоценност и да бъде жената, която Уилям вярваше, че е.
Тя оправи възглавницата си и като легна по гръб, въздъхна и затвори очи. Студената нощ я накара да потръпне и тя придърпа одеялата до брадичката си. Беше забравила да спусне завесите над леглото. Като се протегна, тя ги освободи от халките и те уютно обгърнаха леглото. Студът отново я накара да се мушне бързо под завивките.