Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Усещаше присъствието му, защото никой друг мъж не беше карал кожата й да настръхва само с близостта си. Премига в тъмнината. Изведнъж се изплаши. Дали щеше да я отвлече отново?
Това, което имам, го задържам. Тя отново си спомни силното лице на Брайън Кимбал от портрета. Дали Дрейк приличаше на баща си?
Тя започна да говори — прекалено нервна и прекалено обезпокоена, за да украсява грозната истина.
— Хенри отиде да вземе Куотърмейн и властите. Подозират, че печатарската преса е при теб, и този път ще претърсят по-добре.
Той все още не казваше нищо. Очите й бяха свикнали достатъчно с тъмнината, за да различава тъмните очертания на фигурата му, но той беше толкова неподвижен, че тя потрепери.
Отстъпи назад.
— Аз… Аз дойдох възможно най-бързо, за да те предупредя…
Прекъсна я опасен смях. Една лампа светна, осветявайки този път маска, която беше мрачна и страховита.
— Далила, която предупреждава Самсон, след като го е предала?
Тя се вцепени. Страхът й изчезна.
— Нищо не съм казала на Хенри. Когато ме попита за пресата, аз се обърнах, но недостатъчно бързо. Бях изморена, а той ме познава добре. Не мога да лъжа толкова добре, колкото ти.
Той направи три огромни крачки към нея. Тя знаеше, че този път е по-добре да не отстъпва. Дракона беше предизвикан в собственото му леговище.
Усети горещия му дъх върху лицето си, когато каза:
— Не съм забелязал този ти недостатък. Не ми ли каза, че никога няма да ме предадеш?
Тя се задъха от гняв.
— Не съм казала и думица против теб. Молих се на Хенри да те остави на мира! И добре ме нахокаха за това — и Хенри, и Мариан…
— Ти ме напусна. — Гласът му беше тих, равен и тя най-после разбра колко много го е наранила.
Значи това било. Гневът й се стопи. Тя се обърна, страхувайки се, че той ще види влагата в очите й.
— Направих го и заради двамата. Ние само се тормозехме безсмислено един друг.
Нежна ръка докосна рамото й. Тя не се възпротиви, когато той я придърпа по-близо до сърцето си. Подчини се, защото знаеше, че нейното сърце бие в отговор.
— По-добре сладък тормоз, отколкото тази проклета тъмнина без теб. — Гласът му трепереше и тя не се усъмни в искреността му.
Калиста усети как силното му тяло се навежда, за да я целуне, и с последните остатъци от силите си тя се отдръпна.
— Нямаме време за това сега. Нека ти помогна да преместим пресата, преди да е станало прекалено късно.
Тя забърза към скритата стаичка и натисна вратата, очаквайки да я намери заключена. За нейна изненада обаче тя се отвори. Калиста запали една свещ и влезе вътре. И се смая.
Невиждани съкровища блестяха от всеки ъгъл. Топове коприна; сребърен сервиз, достатъчно голям, за да нахрани цяла армия; голямо бюро с плот от мрамор и сребърен обков.
Тя подскочи стреснато, когато чу гласа му над рамото си.
— Веднага щом разбрах, че си си отишла, извиках Уилкс и хората му, за да махнем пресата оттук. Знаех, че Хенри ще дойде.
Тя се обърна. Беше облечен непривично — с груби дрехи, които миришеха лошо, изпомачкани и мръсни.
Смътно си помисли къде ли е ходил. Но любопитството изчезна, пометено от едно предчувствие. Дрейк ги изпреварваше във всяка стъпка. Като шампион по шах, той ги бе използвал като пионки, но краят на тази игра още не се виждаше.
Какво друго им беше замислил.
Никога нямаше да се откаже от отмъщението си. Беше се научил при изключително тежки обстоятелства да се грижи единствено за себе си. Ако се омъжеше за него, щеше просто да се превърне в още едно стъпало към победата му над мъжа, опропастил живота му. И странно, сега, когато знаеше истината, не можеше да го обвинява.
Нещо горещо опари ръката й. Тя погледна надолу. Восък от свещта. Като насън му я подаде и изтича към вратата, опитвайки се да махне веригата. Той нямаше нужда от нея. Никога не е имал, никога нямаше да има. Дърпаше веригата с всички сили, когато ръката му покри нейната.
— Почакай.
Тя стисна очи, за да не заплаче, когато погледна към тази ръка, която, въпреки двата липсващи пръста, все още беше силна и способна. Едва успя да сподави стона си, когато си представи как са му отрязали пръстите за кражба на къшей хляб.
— Калиста, аз… аз… не искам да си отиваш. Между нас има нещо, което няма да умре, колкото и да го искаме. Може би, ако се опитаме да започнем отначало, ще успеем да преодолеем разликите между нас в името на бъдещето, което и двамата желаем. Повече няма да те карам да се омъжиш за мен, просто ще останеш. Обещавам да не те докосвам никога, освен ако ти не го поискаш.
Това беше изключително великодушно предложение, особено за дъщерята на Хенри Стантън. С всяка частица на тялото й се искаше да хване тази обезобразена ръка и да я целува, докато болката изчезне. Но не можеше. Хенри имаше нужда от нея много повече, отколкото Дрейк. Докато тези двама силни мъже се опитваха да я принудят да избере единия от двамата, тя можеше единствено да върви по тясната пътека помежду, вземайки страната на единия или другия, в зависимост от обстоятелствата.