Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Трета поредна сутрин Сторм изскочи от палатката и повърна оскъдното съдържание в стомаха си недалеч от селището. Когато се върна, Сладката трева я сложи да седне и й даде чаша студена вода.
— Какво става с мене, Сладка трева? — запита Сторм притеснено. — От тебе ли се заразих?
Сладката трева стеснително се усмихна. След дните и нощите, в които Сторм се бе грижила за нея, тя бе обикнала съпругата на Тъндър като собствена дъщеря. Главно усилията на Сторм я бяха изправили на крака след изтощаващата болест и двамата със Скачащия бик й бяха много благодарни за нейната всеотдайност.
— Кривия нос казва, че болестта ми не е прилепчива — рече Сладката трева и успокои страховете на Сторм. — Ставало ли ти е така и преди?
— Не, не съм боледувала много — отговори Сторм, след като поразмисли.
В този момент в палатката влезе Кривия нос, хвърляйки бегъл поглед към пребледнялата Сторм, и широко се усмихна. Забърбори на Сладката трева нещо на сиукски. Сторм се помъчи да ги разбере, но те говореха твърде бързо за повърхностните й познания по езика, добити през седмиците, откакто дойде в резервата.
— Какво казва тя? — обърна се Сторм към Сладката трева. — Кривия нос знае ли какво ми е?
Сякаш в отговор на въпроса й Кривия нос закима мъдро.
— Кривия нос каза, че неразположението ти е естествено и очаквано състояние за една млада омъжена жена — позасмя се Сладката трева. Нейната радост обърка Сторм. Откога болестите предизвикват веселие?
— Опасно ли е?
— Случва се, но за девет месеца преминава.
— Девет месеца? Това е… О не, не може да бъде! Не бива да раждам точно сега.
— И двамата със Скачащия бик забелязахме промени в тебе. Кривия нос казва, че е така, а тя разбира от тия неща. Тъндър ще се радва да увеличи семейството си с още едно дете.
Сторм загрижено захапа долната си устна. Съзнаваше, че детето на Грейди няма да промени отношението му към нея. Не я искаше още преди да е разбрал, че ще я търпи само заради бебето. Тази мисъл повлече и друга. Сладката трева вече беше добре и Сторм бе станала излишна. Къде може да отиде? Грейди не я обича достатъчно, щом не дойде да я потърси, а тя беше решена да не се натрапва, щом като не е желана. От друга страна, имаше земя и добитък, за които трябваше да се погрижи. „Добре ще е да помисля за това през следващите дни — заключи тя — заради моето собствено бъдеще и бъдещето на нероденото ми дете.“
— Скачащия бик ще те придружи до вкъщи — съобщи Сладката трева. — Аз съм достатъчно добре и сама ще се справям, докато се върне с дъщеря ни. Не разбирам какво не е наред между вас с Тъндър, но детето ще излекува наранените ви души.
— Опасявам се, че няма да си оправим отношенията заради едно дете — тъжно рече Сторм. — През всичките тези седмици нямах никаква вест от него. Може би е искал от мен единствено земята ми. Но няма да я получи — ожесточи се тя. — По-скоро ще я продам, отколкото да му я оставя.
— Дъщеря ми ли е причина за разногласията между теб и Тъндър? — тревожно запита Сладката трева. — Скачащия бик не можа много добре да обясни защо дойде ти вместо Смеещия се ручей.
— Признавам, че Смеещия се ручей е част от проблема, но тя не е основното, което предизвика разрива помежду ни — довери се Сторм. — Не мога да живея с Грейди, докато не изостави насилническия си живот. Молих го да не участва в тая стрелба. Дори го предупредих, че ще го напусна, ако го направи, но той предпочете да не се съобрази с молбата ми. След раняването аз си промених решението и щях да остана с него, но той… той не ме искаше. Каза ми да си вървя.
— Тъндър не би постъпил така — смръщено забеляза Сладката трева. — Може би не си го разбрала.
— Не е грешка — горчиво рече Сторм. — Иначе досега да е дошъл в резервата и да сме се разбрали. Оставих му бележка къде съм.
Сладката трева се замисли.
— Какво ще правиш? Добре си дошла при нас. Остани колкото искаш, но резерватът не е място за бяла жена, несвикнала на нашия живот. Зимите са тежки и мнозина от нас загиват. Най-трудно е за бебетата и малките деца. Ако не беше бащата на Тъндър, отдавна да гладуваме. Всяко лято и всяка зима ни праща храна, одеяла и дрехи.
— Ще измисля нещо — унило рече Сторм и се обърна да се захване с работа, която да разсее мислите й за Грейди и възникналия проблем.
Скачащия бик вдигна поглед от скучното си занимание — да слага стоманени наконечници на стрелите, и зарея поглед в далечината. На сбръчканото му лице се появи учуден израз. В селото тъкмо навлизаше един фургон с човек на капрата. Скачащия бик заслони очи от слънцето и се загледа в пришълеца. Стори му се познат. Нещо в стойката и масивните рамене, в начина, по който държеше главата си, подсказаха на Скачащия бик кой е той. Внезапно широка усмивка озари набръчканото му лице и той бързо се изправи да посрещне госта.