![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
— Това е… кренеги! — възкликна принцесата.
Прасльо й се ухили. Изкатери се на покрива, разпери криле и се метна право срещу вятъра. Мембраните му уловиха насрещния порив и той се приземи право на рамото на Денис. Дребни, остри нокти прободоха наметалото и се впиха в плътта му.
Денис изруга. Подметките му се пързаляха по плочите, планерът се извиваше и заплашваше всеки миг да се изтръгне от ръцете му, а на всичко отгоре и това досадно същество, което мъркаше нежно в ухото му!
Но Арт го зяпаше със суеверно страхопочитание, а когато Линора заговори, Денис едва успя да долови думите й от воя на вятъра.
— „Кренеги сам избира кому да дари волята си… а избраникът е този, който твори света…“
Звучеше като молитва. Дали пък родствениците на Прасльо не бяха нещо като тотем за тези хора? Значи и от гадната животинка може да има някаква полза в края на краищата!
Той протегна ръка на Линора. Този път тя пристъпи напред и я пое грациозно, като за танц. Денис й посочи задната седалка и подхвърли през рамо на Арт да я държи така, сякаш стиска скъпоценния си живот.
Откъм стълбището долетя нов порой от крясъци и псувни, явно поредната група стражи атакуваше робота. Денис чувстваше известни угризения, задето бе изпратил вярната машина на сигурна смърт, но в края на краищата, поне според земните стандарти, тя бе само една машина и нищо повече.
Войниците действаха все по-организирано. Чуваха се виковете на офицерите и скоро още един, по-многоброен отряд затрополи нагоре по стълбите.
Вятърът отново се усили. Денис овладя поредното чувство на безсилие, което заплашваше да го завладее и хвърли бърз поглед на терена под тях. Градските кули стърчаха като тъмни силуети на фона на далечната планина. Отвъд тях реката изглеждаше като сребърна лента, по която лениво се полюшваха мачтите на гемиите.
Той огледа лицата на пътниците. Прасльо мъркаше доволно, а лицето на принцесата сияеше от възторг и увереност, за които не можеше да намери никакво разумно обяснение.
Някъде под тях яростният глас на капитана пришпорваше хората си да атакуват. Не биваше да губят нито секунда повече.
— Е, добре — викна той на Линора и Арт. — Мислете си, че сте птици, гледайте накъде се накланям и ме следвайте, а като извикам вълшебната дума „Джеронимо“ — скачайте!
4
В мига, когато се озоваха във въздуха, Денис бе обхванат от напълно обяснимото желание да се върне обратно и да опита нещо друго.
— Денииис! Внимавай, кулата!
От мрака изникна островърх покрив точно пред тях. Денис светкавично премести цялата си тежест наляво.
— Натискай! — кресна той, надявайки се Арт и Линора да повторят действията му.
Планерът се наклони лениво и се размина само на няколко метра от изпречилата се на пътя им смъртоносна преграда. През един ярко осветен прозорец Денис мярна почти застинала сцена на някаква семейна веселба, придружена от смях и глъчка. Никой от гостите не забеляза тъмната издължена сянка, която профуча край прозореца.
Денис полагаше отчаяни усилия да овладее планера, който се люшкаше от неравномерните пориви на вятъра. Под краката им се нижеха улици и покриви, а замъкът зад тях светеше като коледна елха. Денис не смееше да се озърта, но все пак се надяваше, че роботът ще се възползва от шумотевицата за да се измъкне безпрепятствено.
Подминаха още няколко високи сгради. До външната градска стена оставаше около миля, а отвъд нея се извиваше реката. Продължаваха бързо да губят височина. Все още беше под въпрос дали ще прелетят над стената.
Денис чуваше съвсем ясно тракащите зъби на Арт. Линора го стискаше здраво, но ръцете й дори не трепваха. Храбро момиче!
Планерът се заклати, когато минаха над един комин, от който излизаше топъл въздух. Докато го овладее и върне в правилната посока, стената вече се виждаше пред тях.
— Хайде! — викна той на летящата машина. — Хайде, малката ми! Вдигни се!
Говореше й така, както вероятно правеше всеки пилот със самолета си. Само че в този случай поощренията наистина можеха да имат конкретно въздействие. С всяка изминала секунда на напрегната практика планерът ставаше по-добър.
Прасльо го стискаше за рамото с предните си лапички, а задните разтвори така, че мембраните им се издуха. Дали проклетото създание не се опитваше поне малко да помогне? На личицето му цъфтеше познатата идиотска усмивка, докато следеше внимателно всяко движение на Денис по време на безумния му слалом между кулите.