Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Тя направи пауза. Седна зад бюрото и за миг остана замислена. После продължи.
— Разбира се, някои отричат съществуването дори на понятието за зло. Те твърдят, че престъпленията са резултат от бедност, лошо възпитание, липса на образование и т.н. Според тях причините и вината са в обществото, а такива крайни случаи като серийните убийства приписват на лудостта. Не виждат никаква връзка между болестите и теологията. За тях ракът е биологически нещастен случай или следствие от влиянието на вредни вещества в околната среда.
— Но те са прави — възрази Тес. — Аз работя в едно списание, което се бори за опазването на околната среда. Навсякъде около нас има канцерогенни вещества.
— Напълно вярно — намеси се професор Хардинг. — Отровите са навсякъде. Моите лилиуми вече съвсем не са това, което бяха.
— Ричард, ако не възразяваш, много съм жадна. Моля те, направи ни чай.
— Разбира се, мила. — Професорът хвана бастуна си. — Как го искаш?
— Както го направиш, все ще ми хареса.
— Тогава с лимон.
— Чудесно.
Щом професорът излезе от стаята, Присила се обърна към Тес и я изгледа с присвити очи.
— Говоря тъкмо за канцерогенните вещества и тъй наречените биологически нещастни случаи. Физическото зло. Теологичното зло.
— Но какво общо има тук теологията?
— Ето какво. Според християнското учение светът е създаден от любящия Господ-Бог.
— Така е.
— Кой бог тогава е прибавил към него престъпленията и рака? Щом те съществуват, значи християнският бог изобщо не е толкова добър и милостив? Даже излиза жесток. Перверзен. Непоследователен. Затова е трябвало да измислят Дявола.
— Дяволът? — сепна се Тес.
— Луцифер — продължи Присила. — Висш небесен ангел. Суперзвездата между заместниците на Бога. Но той не бил доволен от положението си на заместник. Този властен ангел искал още повече власт. Домогвал се до Божията власт. Смятал, че може да се опълчи срещу Него. Но когато опитал, Господ го низвергнал — чак долу — в бездната при адския огън. И го преименувал от Луцифер на Сатана, а Сатаната в своята ярост се заклел да разруши идеалния свят, създаден от Господ, да насади злото в него.
— Винаги съм смятала тази част от християнското учение за легенда — каза Тес.
— Според теб. Но огромната част от християните, особено ортодоксалните християни, вярват и тълкуват живота си според тази концепция. Бог и падналият ангел. Сатаната е удобно обяснение за ширещото се зло около нас.
— Напомняш ми монахинята, която ни преподаваше вероучение всяка неделя след службата.
— Така ли? Но аз се готвя да ти преподам друго вероучение, което може да подкопае вярата ти. И — колкото и да съжалявам за това — да те наплаши до смърт.
Думите й едновременно сепнаха и заинтересуваха Тес.
— Проблемът със Сатаната, като обяснение за съществуването на злото е, че така Бог може да бъде обвинен в непоследователност. Защо търпи злото на Сатаната? Защо допуска Сатаната да ни измъчва с престъпления и болести?
— Монахинята ни казваше, че Господ решил да не унищожава Сатаната, а да прости бунта му, за да ни изпита. Ако не се поддадем на изкушението на злото и изтърпим мъките, ще бъдем възнаградени на небесата.
— Хайде, Тес, да не би наистина да вярваш в това?
— Е… Може би не. Но така ни учеха.
— И мен — в гласа на Присила прозвуча горчивина. — Ние с Ричард имахме син. Джереми. Единственото ни дете. Умря на десет години в страшни мъки — от рак на костите. Тридесет години минаха, но все още се будя нощем от кошмара на неговите страдания. Малкото ми хубаво момченце не беше сторило никому зло. Нямаше и понятие какво е грях. — Очите й се замъглиха. — Въпреки това Господ допусна ужасната болест да го измъчва. Ако Сатаната е отговорен за злото, Господ е отговорен за Сатаната, а в крайна сметка и за това, което се случи с Джереми. Още не мога да му простя за това… — Присила преглътна сълзите си, в гласа й прозвуча твърдост. — Така стигнах до въпроса, който вече зададох. Как е възможно всемилостивият и благ Господ-Бог да допуска злото? Опитът на християнската религия да му отговори чрез измислянето на падналия ангел изобщо не е задоволителен.
Присила се намръщи. После продължи.
— Но има и друга легенда, която дава по-логично обяснение за съществуването на злото. Хиляди години преди Христос нашите предци са вярвали в два бога — добър и лош, равнопоставени, всеки от които се бори за надмощие в света. В този вариант Сатаната вече не е паднал ангел, а божество. А добрият е отделен бог и поради това не отговаря за злия бог и стореното от него. Най-ранните свидетелства за съществуването на тази вяра са от четвъртото хилядолетие преди Христа и са открити между реките Тигър и Ефрат. Там където според легендата е била Райската градина.