Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Ами нели аз те храня… Аз ти меся хляб, аз доя млякото, аз…
Биляна Маркова имаше още дванайсет сребърника; това беше цялото й богатство. Имаше и две огърлици, също и един пръстен, но те й бяха дар от Самуила и тя нито помисли за тях сега, когато се поуплаши за своето бъдеще. Какво ще прави, когато се свършат парите й? Да можеше да върши някаква работа… Можеше да плете мрежи, но тук нямаше рибари. Можеше да преде, да… но стопаните сами вършеха домашните си работи.
Променяха се спрямо нея и людете в къщата. Тя даваше пари, но те виждаха, че е безпомощна, беззащитна. Доведе я някакъв калугер и вече не се вести, не дойде да я види нито еднаж. Бяха помислили, че е болярка и може да беше наистина болярка, но свикнаха с нея и сега им изглеждаше както всички други люде. Бяха мислили, че има някакава тайна около нея, но всичко това се забрави. Като се опита Биляна да намали всекимесечната плата за прехраната си, стопаните се уплашиха да не увисне един ден на шията им. Младен Бабчор говореще по-рядко с нея и още по-рядко се шегуваше. А стопанката и още повече Въла, по-голямата щерка, започнаха да я мъчат. Въла се заглеждаше в нея с омраза и Биляна се страхуваше от едрата, груба мома, особено когато оставаха сами в хижата. Страхуваше се за детето си. Голобрадият още годеник на Въла вече не влизаше в хижата, спираше се вън; Биляна познаваше, че е дошъл, по кучетата му, които нахълтваха и обикаляха по всички ъгли в хижата. Въла на няколко пъти се опита да насъска по Биляна и детето й полудивите кучета, но те вече я познаваха и само се поспираха пред отворената й врата с изплезените си езици. Все пак тя изпадаше в голям страх, посягаше към детето си, да го запази с голи ръце, а Въла насреща се смееше с грозното си лице. Променяше се към по-лошо и стопанката; гледаше накриво Биляна, не й говореше и често забравяше да й приготви всекидневната храна. Само по-малката щерка, Малина, оставаше ласкава към нея, но тя беше повече по работа и не я оставяха да се застоява често край Биляна.
Започнаха зимните празници през месеците студен8, просинец9 и сечен10, започнаха и жените да се събират през дългите зимни нощи, да обработват коноп, вълна и лен, да плетат и да шият, да мелят с хромели, които пренасяха с шум и викот от хижа в хижа. Когато идваха люде в хижата на Младен Бабчор за празниците или се събираха на седянка, Биляна ги гледаше от малката си отделна стая, не можеше да отиде при тях, да седне с тях. А сърцето й желаеше да се смеси и тя с людете в такива дни, да поприказва с тях, да поработи, да попее, да се порадва заедно с всички. Нели и тя беше селски човек, Израснала бе с такива люде. Повечето от празниците носеха божи или Христови имена или бяха наречени на светците, ала празничните обичаи, сказанията, баянките и песните бяха най-вече старовремски, пълни с някаква тайна и радостни страхове, които карат сърцето сладостно да потреперва.
Докато бяха стопаните по-грижливи към нея, Биляна Маркова ги караше да я преместват по-близу до отворената врата на нейната стаичка, когато в хижата им се събираха люде. Тя слушаше разговорите им, песните им, гледаше как пъдеха от хижата, от людете и от добитъка болести и бесове, вампири и сенища, как призоваваха с тайнствени заклинания, с танци и знаци добрите духове, покровители на хижата и огнището, или някои от небесните светци и ангели. Като чуваше и виждаше Биляна всичко това, надяваше се, че и от нея, и от детето й, и от милия й ще бъде прогонено всяко зло, а ще бъде призована и над тях всяка добра сила. На Бъдни вечер, тъкмо срещу Рождество, когато стопаните сложиха вечеря и за Божик, тя ги помоли да сложат на божията трапеза и от нейното ядене. И когато Младен Бабчор е дебелия си глас, след него и щерките му запяха призивната песен, запя тихо с тях от стаичката си и Биляна:
— Ела, боже, да вечеряме…
По-късно, когато стопаните се обърнаха против нея, шом се събереха люде в хижата, Въла отиваше и изтегляше постилката на Биляна, заедно с нея, в най-отдалечения ъгъл на стаичката, за да не я вижда никой и тя да не вижда никого. По едно време някои от селските жени започнаха да се спират пред отворената врата на Биляна, гледаха я с изпулени очи от почуда и уплаха, избягвайки да срещнат нейния поглед. Биляна Маркова ги чуваше как си шепнеха зад преградата на стаичката й:
— Юда… Омогьосана е…
Който е белязан с някой недъг или е наказан с неизлечима болест, той е във властта на тъмните сили. Въла бе разнесла по цялото село, че тяхната неканена гостенка е омагьосана, че е юда, която самият дявол, преправен като калугер, донесъл на ръце от гората в хижата мм. Селянките идваха да я гледат. И вярваха на злоезичната омразница, като виждаха бледото, прозрачно лице на Биляна, дългата й коса, големите й тъжни очи. Зашушука се, заговори се да я убият с камъни, да я изгорят на клада, за да не донесе беда на селото. Спаси я Малина.
8
Студен — месец декември.
9
Просинец или Коложег — януари.
10
Сечен — февруари.