Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
— Това не ми пречи да им завиждам. А сега ще отидем ли да вземем „Джузепе“?
Той внимателно я вдигна на ръце.
— Вече не ми се ходи за „Джузепе“, нито ми се разхожда из Булонския лес. За това ще имаме достатъчно време довечера.
XVI
— С една дума, ти възнамеряваш да ме поставиш под арест — каза тя и се засмя. Клерфе не се смееше.
— Не искам да те поставя под арест. Искам да се оженя за тебе.
— Защо?
Без да Става от леглото, Лилиан вдигна бутилката розе пред очите си и погледна през нея към светлината. Прозорецът заблестя във виното с пурпурни багри, сякаш облян от кръв. Клерфе измъкна бутилката от ръката й.
— За да не изчезнеш безследно отново някой ден.
— Но нали куфарите ми са при тебе в „Риц“. Мислиш ли, че една женитба може да бъде по-сигурна примамка от роклите ми, за да се завръщам?
— Искам да се оженим не за да се завръщаш при мене, а за да останеш при мене. Но да погледнем на нещата от друга страна. Ти нямаш вече много пари. А от мене не искаш да вземеш нищо…
— Но ти самият не притежаваш нищо, Клерфе.
— Притежавам моя дял от две състезания. Към това можем да прибавим парите, които са ми останали, и парите, които тепърва ще спечеля. Имаме предостатъчно за тази година.
— Добре, тогава ще почакаме до другата година.
— Защо да чакаме?
— За да се убедиш, че всичко това са глупости. С какви пари ще ми купуваш догодина рокли и обувки? Нали сам каза, че договорът ти изтича в края на тази година?
— Предложиха ми да стана представител на фирмата. Лилиан вдигна крака си и заразглежда очертанията му. „Ставам все по-слаба“ — помисли тя.
— Възнамеряваш да продаваш коли? Просто не мога да си го представя.
— Аз също. Но много неща, които не съм могъл да си представя, впоследствие съм вършил или съм искал да извърша. Например никога не съм допускал, че мога да пожелая да се оженя за тебе.
— А защо искаш всичко наведнъж? Да станеш в един ден и почтен търговец на автомобили, и мой съпруг.
— Говориш, сякаш и едното, и другото представляват национална трагедия.
Лилиан се измъкна от леглото и взе пеньоара си.
— И къде смяташ да търгуваш с коли?
Той замълча за секунда.
— В окръга Тулуза се открива вакантно място.
— Велики боже! — продума Лилиан. — Кога?
— След няколко месеца. През есента. Най-късно в края на годината.
Тя започна да сресва косата си.
— Скоро ще бъда вече премного стар, за да печеля в състезания — каза той зад гърба й, лежейки в леглото. — Не съм нито Нуволари, нито Карачола. Навярно бих могъл да опитам да стана някъде треньор, но тогава отново ще трябва да пътувам от място на място, както нашият затлъстял Чезаре. Откак започнаха отново да се провеждат автомобилни състезания в Африка и Южна Америка, той не може да се види с жена си дори през зимата. Не, до гуша ми дойде! Искам да променя живота си.
„Защо всички те винаги искат да променят живота си? — мислеше Лилиан. — Защо се мъчат да променят тъкмо онова, с което са спечелили една жена? Не им ли минава през ум, че така могат да я загубят? Дори Марио пожела в последния момент да се откаже от съществованието си на жиголо и да започне с мене почтен живот. А сега и Клерфе, който си мисли, че ме обича и когото обичах, защото ми се струваше, че и т й като мене няма бъдеще. Ето сега и той прави завой и на всичко отгоре очаква да се зарадвам.“
— Неведнъж съм си мислила дали хора като нас трябва да се женят — каза тя. — И никое от обичайните съображения не ми се е видяло достатъчно убедително. Най-малко онова, което ми изложи веднъж един болен шахматист — че в минути на страх от смъртта било хубаво да имаш някой близък край себе си. Не знам дали е вярно, но ми се струва, че в подобен момент човек е така безнадеждно сам, че не забелязва нищо, ако ще цяла тълпа близки да се струпат край леглото му. Камила Албеи, която умря в санаториума, мечтаеше поне един от любовниците й да бъде при нея, когато настъпи краят, и с големи усилия поддържаше отношения едновременно с трима, като се бе погрижила в течение на деня всеки един от тях да се появява край леглото й. Своя последен роман с един противен нахалник тя проточи свръх всякаква мярка именно по тази причина… Камила Албеи бе прегазена от един камион на тихата селска уличка и умря половин час след това. Край нея не бил никой от близките й, дори онзи нахалник — в момента той си седял в сладкарница „Луфт“, където никой не би се сетил да го потърси, и се тъпчел с шоколадови пасти със сметана. Ръката на Камила държал селският полицай, когото тя видяла за пръв и последен път през живота си. И му била толкова благодарна, че се опитала да му целуне ръката.