![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Айдахо прецени значимостта на посочените дотук факти спрямо нарасналото търсене на счетоводители в сферата на финансирането.
— Оценката е по същество — подхвана той, с което искаше да подчертае своята убеденост, че има предвид факт, до който е стигнал по индуктивен път. — Напоследък се наблюдава чувствително нарастване на богатствата на по-малките династии. Очевидно някой, макар и внимателно, работи срещу установения статут на Голямата династия. Богатства от такъв порядък могат да бъдат резултат единствено на специфични размествания в мозайката на политическите прегрупирания.
— най-сетне стигнахме до Ландсрада — рече Алая, с което огласи собственото си мнение.
— Следващата сесия на Ландсрада е почти след две стандартни години — припомни й Ирулан.
— Но политическите пазарлъци никога не престават — контрира Алая. — Затова съм готова да гарантирам, че някои от племената, които са страни в подписаното тук — тя посочи листа до Ирулан, — са измежду малките династии, участващи в прекрояването на политическата мозайка.
— Може би — каза Ирулан.
— Ландсрадът… — продължи Алая. — Какъв по-подходящ параван за „Бин Джезърит“? И какъв по-изкусен агент за Сестринството от моята собствена майка?
Тя застана точно пред Айдахо и настоя:
— Е, Дънкан?
Защо действието ми не е като на ментат? — запита се Айдахо. Вече бе доловил хода на съмнения на Алая. Въпреки всичко Дънкан Айдахо е бил личен страж в двореца на лейди Джесика в продължение на много години.
— Дънкан? — призова настойчиво Алая.
— Трябва да събираш максимално количество сведения за всяка консултативна законодателна инициатива, която ще е в ход на следващата сесия на Ландсрада — каза той. — Биха могли да си послужат с правно съобразения довод, че Регентството не може да налага вето върху определени видове закони и преди всичко върху регулирането на данъците и контрола на обединенията на икономически групировки за общи действия. Има и други, но…
— Няма да постъпят много правилно от прагматична гледна точка, ако прибегнат до подобен начин на действие — прекъсна го Ирулан.
— Съгласна съм — кимна Алая. — Сардукарите ги няма, докато нашите легиони от свободни са тук.
— По-внимателно, Алая — предупреди Айдахо. — Нашите врагове дават мило и драго, за да ни представят като чудовища. Независимо от броя на легионите под твоя команда, в крайна сметка съдбата на властта зависи от величината на страданията на народа по протежение на цялата Империя.
— Какви са пък тези народни страдания? — попита Ирулан.
— Сигурно имаш предвид страданията на Голямата династия? — додаде Алая.
— Пред колко Големи династии ще се изправим при този нов съюз? — отвърна с въпрос Айдахо. — Парите се натрупват на странни места!
— В отдалечените райони ли? — обади се на свой ред Ирулан.
Айдахо сви рамене и не отговори. Нямаше отговор на този въпрос. Всички до един подозираха, че някой ден онези от Тлейлакс или технолозите, колкото и големи нескопосници да бяха, щяха да неутрализират Холцмановия ефект(*). Тогава защитните полета щяха да се окажат безполезни. И цялото несигурно равновесие, което поддържаше васалните владения и отношенията между тях, щеше да остане в миналото.
Алая направо се отказа да обсъжда подобна възможност.
— Трябва да се задоволим с това, което имаме — каза тя. — А то е обстоятелството, което явно оценяват в главното управление на ПОСИТ, че ние можем да унищожим подправката, ако ни принудят да го направим. Няма да се осмелят да рискуват.
— Значи отново стигаме до ПОСИТ — отбеляза Ирулан.
— Освен ако друг не съумее да възпроизведе на някоя планета цикъла „пясъчна твар-пясъчен червей“ — каза Айдахо и погледна към Ирулан, определено развълнувана от развоя на спора: — А Салуса Секундус?
— Моите връзки там продължават да бъдат сигурни — каза принцесата. — Не и Салуса.
— Тогава твърдението ми е валидно — натърти Алая, като не отместваше поглед от Айдахо. — Продължаваме с това, с което разполагаме.
А сега е мой ред — помисли той, преди да заяви: