Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Отведете ги в каютата — заповяда зловещ глас.
Някой още веднъж блъсна Нейтън. Той залитна, сякаш се опитваше да се задържи на крака и се строполи в ъгъла на паравана. Ръцете му бяха на около стъпка разстояние от нея.
— Ето идва Бенгър с грога — извика някой. — Може да вдигнем наздравица, преди да приключим с тях. Пери, капитанът първи ли ще умре или последен?
Докато мъжът говореше, Сара постави единият пистолет в ръката на Нейтън. Когато той не се възползва веднага от подаденото оръжие, тя го сръга.
Той не реагира. Сара изчака още минута и когато видя, че той все още не стреля, се сети, че ръцете му са вързани.
Тя си спомни за камата в ръкава на роклята си и веднага започна да реже дебелите въжета. По невнимание го поряза два пъти. Тогава Нейтън сграбчи камата и пое нещата в свои ръце.
Сякаш мина цяла вечност, но тя знаеше, че е минала само една минута.
— Къде, по дяволите, е капитанът? — извика друг глас. — Аз чакам за грога си.
Значи те чакаха капитана си, преди да започнат убийствения си пир, реши Сара.
Защо Нейтън чакаше? Ръцете му бяха отвързани, но той се държеше сякаш не бяха. Той държеше ножа за острието, сигурно за да бъде готов да го хвърли, когато му дойде времето. Пистолетът беше в другата му ръка и беше насочен към пода.
Той изглеждаше готов за битка, но все още изчакваше. Нейтън я притискаше към стената. Сара беше изненадана, че пантите на паравана все още издържаха тежестта му.
Очевидно Нейтън й предаваше мълчаливото си съобщение да стои на място.
Като че тя можеше да бъде в настроение да ходи някъде, помисли тя. Господи, тя започна отново да се безпокои. Защо мъжът й не се възползваше от положението? Нима той чакаше пиратите да станат двойно повече? Сара реши да му предаде свое съобщение. Тя се пресегна и го ощипа по гърба.
Той не реагира. Тя го ощипа още веднъж. Сара отдръпна ръката си, когато чу по стълбите да идва още един мъж. Това очевидно беше водачът на пиратите, този, към когото извикаха, че е крайно време да получат грога си, преди да приключат работата си.
Един от разбойниците изтича през каюткомпанията и отвори вратата на нейната каюта. Той влезе вътре и след секунда или две се върна обратно. Държеше в ръцете си една от нейните рокли. Това беше светлосинята й рокля, нейната любима рокля, и отвратителният мъж я пипаше с мръсните си ръце.
Тя се закле, че никога повече няма да облече тази рокля.
— На борда има жена, капитане — извика мъжът.
Водачът им стоеше с гръб към нея и тя не можеше да види добре лицето му. Тя беше малко благодарна за това. Само ръстът му беше застрашителен. Мъжът стоеше рамо до рамо с Нейтън.
Капитанът се изхили толкова отвратително, че Сара почувства сякаш по гърба й полазиха буболечки.
— Намерете тази кучка — нареди той. — Когато свърша с нея, всеки от вас може да мине.
Сара закри устата си с ръка, за да не повърне.
— Капитане — провикна се друг мъж, — тя ще бъде мъртва, докато ни дойде реда.
Забележката беше последвана от смях. Сара искаше да заплаче. Тя беше чула всичко, което искаше да чуе за отвратителните им планове, и отново ощипа Нейтън. Този път по-силно. След което го сръга.
Най-накрая Нейтън отвърна на желанието й. Той се движеше като светкавица. Когато се отправи към двамата мъже, които стояха до вратата на каютата им, очертанията му станаха неясни. Той хвърли ножа в движение. Острието се заби между очите на разбойника, който идваше по стълбите. Изстрелът от пистолета му повали друг разбойник.
Нейтън блъсна двамата мъже, които стояха пред вратата. Силният удар ги запрати в каютата. Нейтън ги последва. Битката свърши бързо, след като той удари главите им една в друга.
Джимбо използва главата си, за да повали водача на пиратите. Ръцете му все още бяха завързани отзад и ударът само извади от равновесие капитана, но той бързо стъпи здраво на краката си. Пиратът удари Джимбо по врата и го повали на пода. После го ритна, но не го улучи добре, защото не гледаше какво прави. Цялото му внимание беше насочено да извади пистолета от джоба си.
Нейтън вече се беше отправил към него, когато капитанът вдигна пистолета си. Той зловещо изсъска:
— Ти ще умреш бавно и болезнено.
Сара беше прекалено разярена, за да се страхува. Тя се измъкна от скривалището си и тихо се промъкна точно зад гърба на разбойника. Тя притисна дулото на пистолета си до тила му.
— Ти ще умреш бързо и безболезнено — прошепна тя.
Когато пиратът усети студения метал, той замръзна на мястото си. Сара беше доволна от реакцията му. Тя забеляза, че Нейтън също е доволен. Той всъщност се усмихваше.
Тя му се усмихна в отговор. Нещата не изглеждаха толкова мрачни, помисли тя. Но тя не беше сигурна дали ще бъде способна да натисне спусъка. Това беше изпит, на който тя не искаше да се провали. От нейната смелост зависеше животът на мъжа й.