Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Грета Шмид ги наблюдаваше изпитателно и не изчака Мърсър да каже какво мисли.
— Това не е демокрация. Имате заповед да се върнете в Исландия. Утре сутринта самолетът ще пристигне й вие ще бъдете на борда, когато замине.
Тя се обърна, готова да излезе от трапезарията. Вернер изглеждаше искрено разкаян. Той понечи да каже нещо, но затвори уста и последва Грета. Членовете на екипа на Топографското дружество останаха сами. В помещението имаше и неколцина учени, които обаче не бяха проявили интерес към спора.
Мърсър стана да си вземе кафе. Ингрид, помощникготвачката, която спеше с Марти, му направи знак да влезе в кухнята. До нея стоеше Хилда Бранд, другата помощничка. Тя беше едра жена и се бе научила да готви в немската армия, но уменията й значително се бяха подобрили оттогава. И двете бяха разтревожени.
— Чух какво стана — каза Ингрид с възхитителния си леко фъфлещ акцент. — Онази вещица гони и служителите на договор — Хилда и мен.
— Не работите ли за „Геопроучвания“?
— Не, само главният готвач е техен служител. Ние работим за частна фирма.
Изводът беше ясен.
— Искате да кажете, че тук ще остане само персоналът на „Геопроучвания“?
— Да.
Мърсър реши, че датското правителство иска да избегне точно това.
— Благодаря за информацията.
Върна се на масата и прие няколко капки от плоското шише на Айра, за да направи кафето си по-силно. Мълчеше и гледаше черната течност в керамичната чаша.
— С нас ли си, Мърсър? — попита Айра.
— Мисля, че твоята идея е най-добра. Огънят, който едва не опожари Кемп Декейд и едва не уби Аника и мен, не избухна по невнимание.
— Запалил си го нарочно? — извика Марти и за малко не падна от стола.
— Тихо! — каза Мърсър. — Не го запалих аз.
— Аника? — попита Айра.
— Тя беше с мен през цялото време. — Мърсър поклати глава. — Огънят беше запален умишлено от същия човек, който е убил Игор Булгарин.
Всички отвориха широко очи от почуда.
— Игор е бил убит? — хлъцна Марти.
Мърсър им обясни какво е открила Аника и добави, че по всяка вероятност огънят е бил запален от убиеца, за Да прикрие следите си. Той вероятно бе видял Мърсър и Аника да се отправят към базата под леда, бе осъзнал, че може да се опитат да докажат убийството и бе предизвикал пожар, за да им попречи.
— Айра, успя ли да провериш вратите към базата, докато се бореше с огъня? Подозирам, че са били затворени с верига, за да не ни позволят да се измъкнем, ако някак съумеем да стигнем до тях.
— От шахтата излизаше твърде много пушек. Не можахме да отидем толкова далеч, преди Ервин да ви намери.
— По дяволите! Това щеше да бъде доказателството, което ми трябва.
— Съжалявам, но никой от нас не търсеше доказателства.
— Аз съм виновен — укори се Мърсър. — Забравих да отида отново там, след като резервоарът с дизелово гориво се взриви. Ако вратите са били заключени, убиецът е имал много време да махне веригата.
— Защо смяташ, че моята идея е най-добра?
— Защото Ингрид току-що ми каза, че двете с Хилда ще бъдат евакуирани заедно с нас. „Геопроучвания“ ще се разполагат сами в базата — нещо, което искаха от самото начало. Веднага щом пристигнем в Исландия, ще се обадя на Чарли Брус. Той има влиянието да ни върне тук.
— Защо да си правим труда? — попита Марти. — Никой от нас не е свързан с всичко това тук.
— Не обичам неразкрити загадки — отговори Мърсър. — И не позволявам на хора, които са се опитали да ме убият, да се измъкнат безнаказано. Не можем да се свържем с никого заради максимума на слънчевата активности това означава, че едва в Рейкявик ще получа отговорите на въпросите си. „Геопроучвания“ не са онова, за което се представят, и единствено Чарли може да разбере какви са. И фактът, че Игор беше непознат, не означава, че няма да намеря негодника, който го уби.
Мърсър реши, че ще се свърже и с Дик Хена. Не искаше да използва приятелството си с директора на ФБР, но след като разследваше убийство, това щеше да бъде нещо повече от лична молба. Ако Брус не можеше Да разбере какво са намислили „Геопроучвания“, Хена със сигурност щеше да успее.
— Сега пък на ченге ли се правиш?
— Не. Просто не искам да се крия зад гърба на баща си, докато около мен умират хора. — Гневът в очите на Мърсър накара Марти да се почувства виновен. Геологът не бе ядосан на Бишоп и при други обстоятелства би се съгласил с него. Но в създалото се положение Мърсър беше нервен и разтревожен и Марти беше удобна мишена, върху която да излее чувствата си. — Ако не искаш да се върнеш тук, нямам нищо против. Но аз ще се върна.