Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Руснакът разтреби каютата и отново скри в сандъка защитното облекло. Беше емоционално изтощен и не бе в състояние да довърши мисията си. Всъщност беше гладен като вълк и погледна часовника си, като си помисли че може би най-после ще се осмели да излезе да вечеря.
Преди да се погрижи за физическите си потребности той трябваше да се помоли. Отец Ватутин беше благодарен за успеха си и знаеше, че мисията му би била безполезна, ако се провалеше едно друго начинание, далеч от борда на луксозния кораб.
Братството все още не притежаваше всички елементи на Юмрука на Сатаната. Оставаше още един източник.
Станцията на „Геопроучвания“, Гренландия
— Няма да спорим по този въпрос — сопна се Грета Шмид. — Ако бяхте тук, когато радиовръзката се възстанови, щяхте да чуете, че датското правителство издаде нареждане за евакуацията ви. Решението не е на „Геопроучвания“. Лицето на Марти Бишоп стана още по-червено.
— Убеден съм, че сте направили всичко възможно да защитите нашия случай — иронично отбеляза той.
— Какъв случай? — подигравателно попита тя. Ръцете й бяха скръстени в отбранителна позиция, но отношението и тонът й бяха войнствени. Вернер Кьониг стоеше до нея край масата в трапезарията, но мълчеше. — Тази сутрин едва не загинаха двама души, а Кемп Декейд — причината за идването ви тук — представлява тлееща дупка в леда.
— Може да слезем там, след като изстине — невъзмутимо каза Марти.
— В базата не остана нищо, господин Бишоп. — Грета Шмид очевидно се забавляваше. Докато през последните няколко дни демонстрираше все по-голям контрол над експедицията, някога привлекателните й черти бяха станали твърди като леда навън. За разлика от нея Кьониг сякаш се бе смалил, откакто отвориха базата. — Огънят, който доктор Мърсър неволно запали, я унищожи.
Мърсър бе измислил тази лъжа след спасяването им като тактика да ги забави. Аника се бе съгласила да подкрепи измамата, защото също като него бе решила да намери подпалвача и убиеца. Ако бяха казали на Вернер и на Шмид, че огънят е бил запален умишлено, „Геопроучвания“ със сигурност щеше да ги отстрани от експедицията.
Но въпреки всичко това се случи.
Изражението на Мърсър остана непроменено, когато Грета Шмид го погледна. Самодоволна усмивка на превъзходство загрозяваше лицето й.
— Тогава защо гоните Ервин Пул, доктор Клайн и другите членове на екипа им? — предпазливо попита той. — Унищожаването на Кемп Декейд не засяга тяхната изследователска работа.
— След като Игор Булгарин го няма, за да ги ръководи, доктор Пул не прави нищо друго, освен да седи в стаята си. Другите двама метеорулози също не са свършили нищо. А доктор Клайн няма работа тук, освен глупавия си интерес към изследването на стреса. Щом вие и екипът на Пул си отидете, тя няма да има какво да изучава. Освен това, доктор Клайн е тук само по настояване на Булгарин.
Мърсър отвори уста да отговори, но се въздържа. Последният факт беше нещо ново за него. Игор говореше Така, сякаш Аника го бе помолила да я включи в експедицията. Заявлението на Шмид показа точно обратното. Той не бе останал с убеждението, че Аника знае повече, отколкото признава, но дали всъщност не беше точно така? Тя не бе разказала много за себе си, нито защо е дошла в Гренландия.
— Няма смисъл да продължаваме този спор — за пръв Път се обади Вернер. — Утре сутринта времето ще се изясни за няколко часа и онзи ДС-3 ще дойде отново, за да ви закара в Рейкявик. Съжалявам.
— Прогнозата от същия метеорулог ли е, който изпра, ти хеликоптера в урагана? — иронично попита Айра.
Грета го погледна гневно.
Мърсър се запита какво бе харесвал у нея Вернер Кьониг. Той беше сговорчив човек и внимателен и всеотдаен учен, а Шмид се разхождаше из лагера като диктатор. Мърсър подозираше, че връзката й с новия собственик на „Геопроучвания“ я е променила, защото не можеше да си представи, че човек като Вернер може да обича такава жена.
Той прогони от съзнанието си излишните мисли и се съсредоточи върху проблема.
— Това е твоето шоу — обърна се Мърсър към Марти. — Какво ще кажеш?
— Баща ми похарчи куп пари за тази експедиция и няма да остане доволен, но след като Кемп Декейд вече не съществува, няма причина да стоим тук.
— Айра Ласко знаеше повече за онова, което ставаше, затова Мърсър усещаше какво ще бъде мнението на бившия подводничар.
— Предлагам да отидем в Рейкявик, да се наспим като хората и да се обадим на господин Брус в Ню Йорк. Мисля, че той ще ни върне тук за няколко часа. Има какво да правим в Кемп Декейд. Не е изгоряла цялата база.