Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— И аз смятам, че трябва да си лягаме — съгласи се Айра.
Спалното им помещение се намираше в противоположната посока на спалнята на хората на „Геопроучвания“, затова не срещнаха Грета Шмид. Мърсър помоли Айра да каже на Ервин Пул за евакуацията и тръгна към стаята си. Той усети, че се нуждае от сън. Издръжливостта го крепеше по време на огледите на телата, пожара и бягството, но вече се изчерпваше.
Поради някаква причина „Геопроучвания“ не искаха никого в лагера си и принуждаваха двата натрапени им екипа да напуснат Гренландия. Мърсър твърдо реши да разбере защо. Той подозираше, че евакуацията няма нищо общо с датското правителство. Не беше убеден, че неуспехът му да улови някоя станция означава, че предавателят е заглушен от атмосферни смущения. Може би беше настроен така, че да не позволява на другите да осъществят контакт с външния свят. Мърсър не можеше да направи нищо, докато не стигне до Рейкявик.
Той прекрачи прага на стаята си и се вцепени. Помещението беше старателно претърсено. Дюшекът бе изваден от леглото, вещите му бяха разпилени по пода. Гай-геровият брояч бе оставен на стола, сякаш преди да излезе, неканеният гост го бе разглеждал.
Вандалите бяха търсили нещо определено и Мърсър беше сигурен, че не са го намерили. Той извади от портфейла си листчето, което бяха измъкнали от вкочанените пръсти на Джак Дилейни. Там бе начертана карта с координатни линии. В средата бе нарисуван катастрофиралият С-97, а вляво — базата Кемп Декейд.
Вдясно имаше кръстче и рисунка на мъжки профил с орлов нос. Разстоянието от загадъчния знак до самолета беше посочено — двайсет и осем километра по права линия, а магнитният курсов ъгъл — 187 градуса. Ако картата бе начертана в някакъв мащаб, Дилейни бе извървял близо триста километра от самолета до Кемп Декейд по същия азимут — изумителен подвиг на издръжливост.
Единственото друго нещо, което би заинтересувало някого, беше пакетът, изпратен на Мърсър от Хари Уайт. Но Мърсър го носеше в джоба на анорака си. Документите бяха написани на немски и той успя да прочете само името Ото Шрьодер.
Той отхвърли мисълта, че някой от „Геопроучвания“ е претърсвал стаята му. Единственият човек, който бе проявил интерес към пратката, беше Аника Клайн. Само тя, освен Мърсър, знаеше за листчето в ръцете на Джак Дилейни, макар че още не бе научила какво е написано там.
— Айра? — извика Мърсър.
— Да.
— Можеш ли да дойдеш тук?
— Какво става? Да не те е посетила феята на водката и да ти е оставила подарък?
— Ела и доведи Ервин.
— Идвам. — Айра се появи до Мърсър и надникна в стаята му. — Харесва ми как си я подредил.
— Не съм аз. Сторил го е някой друг. — Мърсър се обърна към Пул. — Как си, Ервин?
— Ами добре — измърмори Пул. Изглеждаше ужасно. Оределите му коси бяха разрошени, а очилата му не бяха почиствани отдавна. Дъхът му миришеше на алкохол. — Какво е станало тук?
— Надявах се ти да ми кажеш — внимателно започна Мърсър, защото метеорулогът изглеждаше в деликатно психическо състояние. Още не бе превъзмогнал смъртта на Игор Булгарин. — Ти си бил тук през по-голямата част от вечерта. Чу ли и видя ли някой да влиза в стаята ми?
Ервин имаше такъв вид, сякаш се готвеше да излъже, но после размисли.
— Бях в банята известно време — призна той. — Напих се и исках да изтрезнея. Мисля, че изразходвах дажбата от топла вода на всички.
— Няма проблем — успокои го Мърсър. — Не си чул нищо заради шума на душа?
— Не. Не си спомням. Заспах за малко. — Пул се засрами и нещастно наведе глава. — Всъщност изгубих съзнание.
— Не се притеснявай. — Мърсър се усмихна и потупа по рамото учения. — Защо не си приготвиш багажа за Утре? След минутка ще ти помогна.
— Горкият човек — не е на себе си — отбеляза Айра, след като Ервин се върна в стаята си. — Когато отидох да му кажа, че ни гонят, той седеше неподвижно и се бе вторачил в Библията. Не знаех, че са били толкова близки с Игор.
— Всеки тъгува по различен начин.
— Струва ми се, че и ти си тъгувал няколко пъти. — Да.
Двамата се умълчаха.
— След като не е била феята на водката, има ли други заподозрени? — попита Ласко.
Мърсър се засмя, благодарен, че Айра е разсеял мрачното настроение, което го обземаше.
— Списъкът ми включва подпалвача убиец, но по-скоро бих заложил на красивата, но загадъчна доктор Клайн.
— А незнайният пътник от хеликоптера?
— Мисля, че не е имало таен пътник.
— Тогава чии са стъпките на мястото на катастрофата?
— Смятам, че Аника Клайн е отишла да зарови нещо, вероятно писмо, адресирано до мен. — Мърсър му показа плика с шеговитото име, изпратен от Хари. — Пропуснала е този, защото имам приятел, който си въобразява, че е много забавен.