Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
За разлика от повечето икони, тази не представляваше рисунка върху дърво, покрита със златен варак, а беше направена от почти чисто злато. Ватутин прокара пръст по барелефа на Дева Мария, която държеше своя разпънат на кръст син, спирайки погледа си върху отличителната гънка на робата й и живото изображение на раните на Христос, особено на кръвта, изтекла от едната страна на тялото му. Той се наведе, за да разгледа по-отблизо белега на рамото на Мария, уверявайки се, че наистина изобразява опашка на комета.
Забравил морската болест и премеждията, които бе преживял през последните четирийсет години, Анатолий Ватутин падна на колене и започна да се моли по-пламенно от когато и да било в живота си, като благодареше на Бога, на Христос, на Дева Мария и на брат Григорий. Десетилетията изтощителни проучвания го бяха възнаградили. След Втората световна война иконата се бе озовала във Ватикана. Беше им дадена от объркал се американски войник, който работеше за Комисията по репатриране. Иконата беше един от хилядите предмети, заграбени от германската армия и след войната върнати на погрешен собственик.
Ватутин се върна в каютата си физически изтощен. Мускулите го боляха от положените усилия да пренесе иконата от трюма. Духът му обаче беше по-бодър отвсякога. Той положи реликвата на леглото, изхвърли дрехите от сандъка си и извади ризницата, направена от брат Григорий.
Най-напред отвори металната тава на дъното на сандъка. Течността вътре беше бистра и прозрачна като вода. Всъщност това беше „тежка вода“ или деутерий — вещество, използвано за работа с най-опасните химични елементи в света. Ватутин можеше само да се надява, че деутерият ще го предпази от извънземния елемент. В „тежката вода“ имаше чук и петнайсетсантиметрово шило от молибден. Руснакът отиде в банята и взе нещо от чантичката с тоалетните си принадлежности. Фактът, че мъж, който не се бръсне, притежава електрическа самобръсначка, беше поредното противоречие, и той беше благодарен, че никой не го бе забелязал. Разбира се, това изобщо не беше самобръсначка.
Ватутин свали расото, за да облече ризницата. После намаза ръцете си с вазелин и нахлузи златните ръкавици. Преди да сложи на главата си безценната златна качулка, руснакът изпробва чука и шилото и се увери, че златният болт, който извади от джоба си, съвпада с диаметъра на острието. Беше готов.
Ватутин взе иконата от леглото и изпъшка, докато я потапяше в тавата с деутерия. После доближи самобръсначката до иконата, включи я и остана доволен, когато не се случи нищо. След миг щеше да разбере дали кръстоносният му поход е успешен.
Свещеникът сложи металното шило върху сърцето на Христос в средата на иконата, свали визьора на качулката над очите си, пое дълбоко въздух и с всичка сила удари с чука. Веднага погледна самобръсначката и се изненада, че не е реагирала. С треперещи ръце Ватутин постави острието във вдлъбнатината от първия удар и отново замахна с чука.
Този път самобръсначката издаде поредица от изщраквания, звучащи като постоянен тон. Уредът беше замаскиран гайгеров брояч и току-що бе попаднал на източник на радиация, какъвто нямаше в целия свят. Анатолий не беше сигурен предварително дали уредът ще реагира. Притиснат между въодушевлението и страха, той се засуети с болта, допря го до белега и отново удари с чука. Гайгеровият брояч млъкна.
Отец Ватутин вдигна визьора, за да постави по-здраво болта, и едва тогава погледна брояча. През осем сантиметра злато, вторият по относително тегло елемент във вселената, и още няколко сантиметра течност, предназначена да поглъща радиацията, уредът бе регистрирал доза, която се равняваше на дългогодишно облъчване с рентгенови лъчи. Анатолий прокара брояча по сандъка и стените на каютата. Както бе предрекъл Григорий, а по-късно бе доказал брат Леонид, радиацията не бе погълната от неорганичната материя. Едва когато го насочи към ръката си, гайгеровият брояч започна да щрака. Облъчването бе продължило по-малко от пет секунди, но по всяка вероятност щеше да отнеме няколко години от живота на отец Ватутин.
Поставено в иконата и защитено от странната си реакция към златото, вътре имаше парче от онова, което братството наричаше Юмрука на Сатаната. Анатолий знаеше, че стотици, а може би хиляди хора са станали жертва на този отломък или на другите като него. Свещеникът потрепери при мисълта, че притежава силата да убие всички на борда на „Императрица на моретата“. От архивите на братството Ватутин знаеше, че преди да бъде Убит, брат Григорий бе събрал петдесет подобни икони във Ванавара и по-късно брат Леонид бе унищожил всички, с изключение на една. Иконата пред очите му беше последната.