Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
След няколко минути огънят угасна и пушекът започна да излиза през вентилационната шахта.
— Сега е само въпрос на време тези, които се борят с огъня на главния вход, да видят дима от тази шахта и някой да дойде да види какво става — каза Мърсър, гледайки към небето, и после се обърна към Аника.
На лицето й бе изписана загадъчна усмивка, смесица от учудване и уважение.
Тя сложи ръце на раменете му, притегли го към себе си и леко го целуна по бузата.
— Спаси ме за втори път. Длъжница съм ти. Сърцето му подскочи. Мърсър мислеше, че Аника ще го целуне по устните. Смяташе, че е познал погледа в очите й и в миг на егоизъм бе изпитал желание тя да го направи. Но после се зарадва, че не стана така. Споделянето на опасността правеше странни неща с хората, създаваше мимолетни връзки и ги сближаваше, а той бе научил, че подобни страсти не са истински. Чувствата обикновено не бяха нищо повече от странични ефекти от прилива на адреналин и последвалото облекчение.
Мърсър си спомни някои от нейните постижения, за които Игор бе споменал, и осъзна, че Аника вероятно се справя със стреса по-добре от него, защото в изражението й видя отразено собственото си облекчение.
— Квит сме. — Резкият му тон прикри смущението му.
— Хей! — извика някой отгоре. Беше Ервин Пул. Мърсър се стресна, че сигналът им е бил забелязан толкова скоро, и погледна часовника си. От избухването на огъня бяха изминали трийсет минути — достатъчно за членовете на експедицията да започнат да се борят с огнената стихия под земята.
— Ервин, аз съм, Мърсър.
— Щом не ни поведе да потушим пожара, се уплашихме, че може да си там долу. Доктор Клайн с теб ли е? Никой не я е виждал от известно време.
— Да, с мен е. Ще спуснеш ли въже? Пушекът се сгъстява и температурата се повишава.
— Ей сега ще се върна.
— Побързай. Ако пламъците минат през вратите на гаража, ще стане адска експлозия. — Мърсър погледна резервоара зад тлеещия огън, запален от Аника. — И предупреди другите, които работят на главния вход, да се махнат оттам.
Десет минути по-късно те бяха изтеглени горе по вентилационната шахта с лебедката, монтирана на предната част на всъдехода, който Айра бе докарал.
— Всички са в базовия лагер — съобщи Ласко, когато седнаха в кабината.
— Да тръгваме. Разполагаме само с няколко минути. Вратите няма да издържат дълго, а в гаража вече трябва да е стотина градуса. — Мърсър беше замаян и трепереше от рязката промяна в температурата.
Айра не се нуждаеше от повече обяснения. Той включи на скорост, потегли по леда и заобиколи тунела над входа за Кемп Декейд. От земята излизаше пушек и снегът наоколо бе почернял от сажди.
Ласко удари спирачки след четиристотин метра, щом стигнаха до трапезарията. Мърсър слизаше от всъдехода, когато резервоарът с гориво се взриви и разпръсна осемдесет фута лед от глетчера. Ударната вълна разтърси превозното средство и повали Мърсър по гръб. Парчетата лед летяха няколко минути във въздуха и изпопадаха по земята. Когато най-после всичко утихна, от дупката продължаваше да излиза дим и закриваше чистия хоризонт.
— Какво правехте там долу, по дяволите? — рязко попита Айра, след като помогна на Мърсър да стане.
Мърсър докосна късчето хартия, което бяха измъкнали от вкочанените пръсти на Джак Дилейни.
— Още не съм сигурен.
На борда на „Императрица на моретата“
Северно море се вълнуваше яростно, сякаш беше ядосано, че силата му не може да разклати огромния трансокеански кораб. Грамадните вълни можеха да преобърнат рибарска лодка или да разклатят голям товарен кораб. Поради разположените на голямо разстояние корпуси и дължината й под „Императрица на моретата“ непрекъснато имаше особени схеми на вълнение и противоположните гребени се неутрализираха взаимно. Това позволяваше на кораба да плава спокойно под сивото небе, сякаш се носеше по леко надиплени води.
Отец Анатолий Ватутин прекара първите дни на пътуването в безопасност в каютата си, като си поръчваше лека храна, вместо да се осмели да отиде в някой от ресторантите или да яде в една от четирите трапезарии на борда. Той съобщи на епископ Олкраншчи, че не се чувства добре, откакто корабът е потеглил. И това не беше далеч от истината.
Ватутин произхождаше от селско семейство и имаше грубовати ръце и рамене като на бик. Но внушителните му размери, свирепият вид и непоколебимата му сила прикриваха факта, че има деликатен стомах. Гадеше му се и от най-лекото движение на кораба. Всеотдайността му към мисията беше толкова голяма, че понасяше стоически пристъпите и прекарваше часове наред легнал на леглото или прегърнал тоалетната чиния.