Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Айра се замисли върху думите му.
— Ако си прав в предположенията си, тогава какво означават останалите й действия тук? Имам предвид, ако краде пощата ти и претърсва стаята ти, лъжата, че Игор е бил убит, е много по-леко престъпление.
Мърсър огледа коридора, за да се увери, че Ервин не ги чува. Последното, което му трябваше в това уязвимо състояние, бе да научи истината за Игор.
— Не знам, но разговорът в самолета на път за Исландия ще бъде интересен.
Айра се усмихна.
— Ако мислиш, че в ДС-3 може да се разговаря, явно не си пътувал с такъв самолет. Тези машини са адски шумни, при това още преди да излетят.
Мърсър стана сериозен.
— Искам да ти благодаря, че ме подкрепи в трапезарията и за всичко останало, което направи досега. Нямаше причина да ми вярваш, но го стори.
Ласко се смути.
— Не се притеснявай. Двайсетте години във флота са ме научили да изпълнявам заповедите на офицерите.
— Но аз не съм офицер! — възрази Мърсър.
— И това означава, че знаеш какво говориш.
— Благодаря! — Мърсър предположи, че вероятността да получи комплимент от Айра е равна на шанса да спечели джакпота от тотото. — А ти какъв чин имаш?
— Малък шеф. Подреди стаята си. Аз ще помогна на Ервин да се съвземе и ще намеря другите двама от екипа, които също са изгонени. — Ласко се обърна и тръгна, но после спря на прага. — Мърсър?
— Да.
— Имаш ли представа какво става тук?
Мърсър не трябваше да се замисля, за да отговори.
— Никаква.
Старият „ДС-3 Дакота“ се зададе от изток и наруши тишината на спокойното утро. За пръв път от няколко дни времето беше ясно. Небето беше почти безоблачно, а вятърът бе едва доловим. Според експертите хубавото време щеше да се задържи само час и нещо.
Беше едва осем часът. Това означаваше, че пилотът е излетял от Исландия преди зазоряване, за да стигне толкова рано до базата. Пътниците за Рейкявик се бяха събрали в трапезарията и наблюдаваха приземяването на самолета. Вернер бе накарал хората си да разчистят снега от импровизираната писта. Никой от „Геопроучвания“ не чакаше заедно с изгонените. Сякаш вече бяха заминали.
— Колесницата чака — каза Айра, безуспешно опитвайки се да разведри атмосферата.
— Никак не ми се иска да оставям толкова много неща — за десети път се оплака Марти.
Рано сутринта Вернер бе разговарял с него за необходимостта да натоварят самолета бързо и го бе уверил, че щом времето се оправи, ДС-3 ще се върне да вземе техниката и екипировката на Топографското дружество. Кьониг бе казал, че забавянето няма да е повече от дендва и „Геопроучвания“ ще плати допълнителните суми, наложени от уговорката.
— Утре по обяд ще се върнем — заяви Мърсър.
— Инак ще съдя „Геопроучвания“ да ми върнат парите — добави Аника.
— Всички ще ги съдим — присъедини се към нея Марти. Баща му бе вложил в експедицията двайсет пъти повече пари от Аника.
До масата им се приближи Ингрид, която не знаеше как да поздрави Марти извън спалнята си.
— Guten morgen!
— Добро утро! — каза той и я погледна многозначително. — Готова ли си?
— Да. Хилда и аз сме готови, но не сме щастливи, че заминаваме.
— Добре дошли в нашия клуб. Тъкмо обсъждахме съдебните дела, които ще заведем.
— Но нали датчаните ни гонят, а не „Геопроучвания“? Рано сутринта Хилда е чула Грета Шмид да разговаря по радиопредавателя с офиса им в Рейкявик.
— Чула си я? — попита Мърсър и се вторачи в Хилда Бранд, която стоеше зад по-младата и слаба готвачка.
Хилда се изчерви.
— Да — отговори Ингрид вместо нея. — Чула е Грета Шмид да говори с датско длъжностно лице от тяхното посолство в Исландия. Изглежда датчаните искат базата да бъде затворена завинаги.
Първата мисъл на Мърсър беше, че разговорът е инсцениран. Грета лесно можеше да разговаря с някого от хората си, преструвайки се, че е датски дипломат, и да направи така, че Хилда да го чуе. Това би й помогнало да убеди екипа на дружеството, че тя не е виновна за отзоваването им от Гренландия. И после му хрумна, че вероятно страда от параноя.
— Дори наистина да има заповед за евакуация — каза той, — ще се боря, когато пристигнем в Исландия.
Аника стоеше до прозореца, за да наблюдава по-добре приземяването.
— Самолетът кацна. Вернер ни вика.
— Тогава предполагам, че това е всичко. — Мърсър стана и останалите го последваха.
Багажът им вече беше пренесен на пистата. Шумът от моторите на самолета беше оглушителен. Духаше виелица от ледени прашинки. Двамата пилоти уринираха в снега.